Зорка Михайлова: В Гърция гледаме как гние човешко месо, а в България присъстваме само като ЕГН

Снимка на Zorka Mihailova.
Зорка Михайлова

Инат – родопчанка, както сама се определя, защото хората от с. Полковник, Серафимово-Смолянско са известни с упоритостта и ината си, затова и турците го нарекли Аламидере. И макар корените ѝ да са от селото, носещо името на Освободителя на Родопите, Владимир Серафимов, то Рудозем е градът, където всички я познават, защото там е израстнала, учила, създала семейство и работила.

Представяме ви нашата сънародничка Зорка Михайлова, която от дълги години живее и работи в Атина и е администратор на една от най-големите групи на българи в Гърция с на 20 000 души присъствие.

– Какъв беше животът ви в България?

Животът никога не ми е бил лесен, но пък е бил пълноценен и интересен! Като ученичка, а и после, все си бях бунтарка, не можах и тогава и сега да си прехапвам езика и да преглъщам несправедливостите в живота. Да понасям посредствените партийни кадри, поставени на ръководни длъжности, нещо, което винаги ми е създавало проблеми!

Моята нетърпимост към неправдата.

От мен нямаше да стане добър педагог, защото нямам търпение да обяснявам и за да не осакатявам децата, работех в химическото предприятие в града. Винаги съм била добър организатор и затова ръководните работи ми се отдаваха, но…все не случвах на партийни секретари!

Успявах, въпреки тях!

Бяхме млади и наивни и си мислехме, че след Тодор Живков най-после ще приложим знания, воля, за да положим основите на друг живот, но …уви! Един от партийците ми каза: “Времето е ваше, ама парите са наши!“

И….ето ме в Гърция!

Реших го внезапно, даже случайно и на другия ден го реализирах!
На 13 декември ще станат 15 години емигрантски живот!

-Защо избрахте да емигрирате в Гърция?

Бяхме компания и аз не споделях, че работите ми не вървяха изобщо. Нямам навик да хленча и си мълчах. Питат ме какво ще правя и аз ей тъй-ни в клин, ни в ръкав, изтърсих, че заминавам за Гърция и на другия ден минах от другата страна на Кулата! Може би, защото нямах пари, защото беше най-близо като дестинация, но зная, че никой не ме чакаше тук!

– Как се преборихте с езиковата бариера? Лесно ли научихте гръцки език?

Дойдох без да знам и думичка гръцки и още първия ден се губих четири пъти по улиците, но късмета беше на моя страна, та случвах на българки да ме упътват! От графията /офис за намиране на работа/ не искаха да ме пращат на рандеву /срещи/,защото не знаех език, но и там се преборих. Принудих шефа на графията да ме прати на рандеву, па ако ме върнат, тогава няма да имам право да се обаждам. И така на 20 декември беше първият ми работен ден в едно възрастно семейство, работата беше тежка. Възрастната жена беше жив труп-движеше само очите, не беше обслужвана вече втори ден, че предишната жена била напуснала. Дъщерята на семейството, за което се грижех идваше всяка вечер и учех гръцки език. Смея да кажа, че съм много добра с българската граматика и затова лесно усвоявах основните глаголи, спомагателните глаголи, местоименията, окончанията при различните времена!

Престилката ми беше като табло.

Имах закачени всеки ден нови думи, които трябваше да уча. Благодарение на Вана (тя настоя да не я наричам “госпожа“, беше ми почти набор, след месец и половина можех да говоря поне основните неща (хайде да не скромнича, малко над средното ниво). Все още, обаче бъркам кое “И“ от всичките, трябва да напиша!

-Как се справяте с живота в Гърция? Днес в условията на криза животът е труден, как това се отразява на вашето ежедневие?

Дойдох в Гърция неподготвена за работата, която трябваше да върша. Никога в България не бях обработвала рани, не бях виждала как гние човешко месо, а тук това ми беше работата, освен всичко друго. Казвах си, че никой не ме е повикал тук, че аз се молех за каквато и да е работа, че щом другите могат, трябва да мога и аз. Първите пет години нямах репо (почивен ден). Крепеше ме доброто отношение към мен и от възрастните хора, за които се грижех и от дъщеря им, с която и досега сме приятели. Ходя ѝ на гости.

Не навсякъде, обаче са се държали така с мен.

Имаше една богата, твърде богата гъркиня г-жа Дина в квартал Папагу, която ми даваше да се храня с това, което оставаше от нейната храна, поради което си оставах системно гладна. После ме изгони в 00,30 посред нощ, защото съм се изкъпала. За гърците е проблемно къпането. Те не обичат банята! “Днес в условията на криза“. Като се замисля, то май целият ми живот досега е все в условия на криза! Това, което се случва сега, съм го предвидила още с идването си. Логично се случват нещата и за мен не е изненада кризата тук. В никакъв начин не ме радва, защото всяка криза удря първо най-слабо защитения слой в обществото, а именно нас-икономическите емигранти! Драстично паднаха заплатите, работим на 90% без каквито и да е осигуровки и това се подкрепя негласно и от държавната им администрация. Свиването на търсенето на работна ръка и ниското вече заплащане развихриха сивия сектор и дадоха възможност на графиите да вземат огромно високи такси от търсещите работа без да им подсигуряват такава или поне каквато е договорена! Опитахме се да реагираме и за тази цел регистрирахме сдружение, но имахме срещу нас мощен арсенал от графиите, българките, които работят за тях, всички! Държавните институции действат тромаво и не спазват законите!  Разговори и опити в тази насока водихме и с екипа на г-жа Костадинка Кунева-Евродепутат от управляващата СИРИЗА, но и там се стигна до предложение за Сдружение със същите цели. Българите в Атина трудно се сдружават, търсят някой друг да им извади горещите кестени, търсят сдружения, когато им дойде “яйцето на дупето“. Цари невероятно безхаберие, невъзмутимо пренебрегване към случващото се около нас. Станали сме безчувствени, докато не дойде и нашият ред и тогава, когато ни ударят и ни заболи, започваме да плюем всички към които сме принадлежали преди да им дойде редът! А той-редът идва! Все някога идва! Не ги обвинявам! Повечето са били млади по времето на комунизма, така са се научили, така са живели. Някой по-голям, някой ‘наш човек“ да им реши проблемите или да им каже какво да правят. Където и да са, такива хора не се променят!

Снимка на Zorka Mihailova.
Зорка Михайлова с Галена Великова по време на българските избори в Посолството в Атина

Това е, 90% от българите работят с най-ниските заплати, без никакви осигуровки, без очакване, че някога ще вземат някаква пенсия, че нямат дори здравни застраховки и посещават болниците, когато вече е тема на животоспасяване за мен лично е най-сериозният проблем, който носи кризата. Ние сме отписани и от майката-Родина и от мащехата-Гърция. За пословичната некадърност и мудност на гръцките инстанции, за отпускане на пенсии е писано и колко още ще се пише. Нужно е и българската страна да направи необходимото поне в уеднаквяване на изискуемите документи, за да не се разкарват хората София-Атина!

-Защо „отписаните“ и в България как ще потръгне?

Защо сме “отписаните“ българи. Ами просто е! В България съществуваме само като ЕГН номер! Отбелязваме присъствие само чрез парите, които редовно изпращаме! Казват,че сме най-големият инвеститор, но иначе всячески се опитват да ни изолират от Родината. Чак и Президентът се включи в този стремеж, като внесе или се опита да внесе “Закон за “уседналостта“. Всячески се опитват да ограничат избирателните ни права, чрез неразумни правила и закони. И дали защото проблемите на българската диаспора в Гърция са най-много (пенсии, здравно и пенсионно осигуряване, бавене на решенията за пенсиониране, липса на трудови договори, все още се изискват различни разрешителни за работа и престой от гръцка страна, което не би трябвало да е така, защото вече 10 години сме равноправни членки в ЕС), но нито един български политик не желае среща с нас! Ако все пак някой се реши, то пък нашето посолство допуска имигранти на избирателен принцип, които са им симпатични! 

Трябва да отбележа, че на миналите избори единствените, които дойдоха за среща с българите в Атина бяха депутати от управляващата коалиция. И щеше да ги изядем като разярени псета, защото след като толкова години никой не се е сетил за нас, нормално е те да отнесат цялата мръсна пяна на нашето недоволство, но… все пак дойдоха и се сетиха за българите дори и след толкова години! Евродепутат Андрей Новаков, Председател на партия ГЕРБ жени Ирена Соколова и други. Не мога да бъда нереална. Дойдоха и ни изслушаха! А такива срещи с българите по света са необходими.

Снимка на Zorka Mihailova.
В театър “Статмос“с Burak Hakkı

Когато за първи път си взех заветната хартийка, че мога да пътувам за България, беше преди 2007, плаках през целия път от границата до София. Всичко ми беше мило! Не откъсвах очи от прозореца и нищо, че пътуваме все нощем, се радвах на всяка лампа, която осветяваше пътя, къща, дръвче!

Сега пътуваме свободно! С всяко завръщане, виждам положителна промяна. Нови пътища, нови придобивки, повече боядисани и нови сгради, повече чистота. С всяко завръщане, след първите дни на радостта, че си у дома си, започваш да се питаш: „Къде всъщност е това “у дома“. В България, където ни посрещат като гости и очакват подаръците си? Изтърпяват ни няколко дена докато мине еуфорията и после се чувстваш точно като на чуждо място, защото работата ти е на 1000 километра на юг, а твоята Родина те гледа вече като натрапник. За нас в нея няма работа, но пък “внася“ работна ръка от други държави.

-Дали ще потръгне в България?

Искам го, надявам се, помагам, според възможностите си, но не съм и глупачка! Няма как да се случи при положение, че от 1945 година насам се източва българската икономика, че повече от 60% от нея е в ръцете на руската олигархия, че Преходът ни към Демокрация беше режисиран и народът намрази Демокрацията, без да е живял никога в нея!  И защото съм си оптимист, надеждите ми са в младите хора, които учат, работят, живеят навън или имат кураж, ум и сила и се развиват, въпреки всичко и то в България!

Ние, поколението, живяло през комунизма, трябва да престанем да им пълним главите с глупавите илюзии, колко добре сме живели, защото сме имали, каквото са решили да ни дадат!

-За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Българите сме по-отворени към света, по-толерантни, по-бързо усвояваме новостите, по-бързо се учим, по-добронамерени и се веселим повече. Българите са и по-красиви като типаж, като хора Българите са открити хора, по-интелигентни! По-чисти и работни. Гърците са консервативни, лицемерни във всяко едно отношение. Ходят на църква, спазват християнските канони, но не защото вярват, а защото “какво ще кажат хората“. Превъзхождат ни в търговския си нюх, дори и най-дребното камъче го превръщат в археологическа находка и печелят пари от това! Обединяват се и се сплотяват бързо като народ, когато защитават човешките си права. Това, че никога не са били управлявани от комунисти им е дало значителна икономическа стабилност, добре подсигурена средна класа, която е и най-широкият слой в обществото, знаят си интереса и са единодушни, че Европа е тяхното място! За разлика от нас, които се люшкаме от ЕС към Евразия. Затова и ни гледат високомерно и със зле прикрито пренебрежение! И ни крадат историята. Нихилисти, националисти са!

Наяждат се и отиват да спят, това им е веселието! Имат по-богата морска кухня, което е логично. Ние пък имаме по-вкусна и по-пикантна, по-разнообразна континентална кухня! Гъркините като цяло не са красиви, но от малки се учат как да прикриват това чрез грим, аксесоари и…как да флиртуват. Като цяло имат арабски черти и откъде е дошла приказката за белите гъркини, мога само да кажа, че сигурно са имали в предвид българките в отнетите български територии!

-Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?

Имала съм и на работното си място, и в държавно учреждение, и в лекарски кабинет. Реагирала съм веднага и съм получавала извинение, но е факт, че има такова отношение.

-Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник. На какво се дължи това?

И аз съм си патила от сънароднички, на които съм помагала. Прибирала съм ги в квартирата си, но пък добрите хора, с които ме срещна животът тук са неизмеримо повече. Тук намерих много приятели, запознах се с много хора, които са добри, помагаме си кой с каквото може! Често са ме спирали по улицата или в метрото и са ми казвали хубави думи. Няма да скрия, е това ме топли, това ме радва. Моето място е сред българите, може да имаме различие по много въпроси, но добрите хора намират начин да ги преодолеят и да общуват. Имаме много добри българи, откликват на болка и проблем на сънародници и те са неизмеримо в повече!

  • Използвам възможността чрез вестника да благодаря на всички и познати и непознати, които ми пишат или се обаждат предлагайки помощ, когато сме търсили по някакъв повод! Благодаря ви!

-Какво изгубихте и какво спечелихте от емигрантския живот?

Изгубих най-хубавите си години! Изгубих си притеснението дали ще имам поне пари за хляб и кафе! Спечелих си доста килограми. Не са от ядене, защото в чуждите къщи ти броят залъците. Спечелих опит, видях нови неща, научих още един език, запознах се с културата на друг народ и придобих самочувствие, че принадлежа на българския народ, който превъзхожда в много, изключително много неща останалите. Парите, които печеля, може и да ги похарча, да ги изгубя, но опита и знанието, никой не може да ми го отнеме, както и короната, БЪЛГАРКА!

Интервюто взе: Ивана Попова

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.