Любовта свършва невидимо…Пазете я и през 2018 година!

„Не е истина, че обичащият ви човек не може да ви изостави. Може! Повярвайте, може! … Няма да ви каже нищо и в нищо няма да ви упрекне. Вие дори нищо няма да заподозрете… Защото е глупаво и нелепо да се проси взаимност, разбиране и любов… Той ще си отиде тихо и мълчаливо, и най-страшното – внезапно! И още по-страшното е, че такива хора никога не се връщат.“

С това прозрението на великия Оскар Уайлд знайте, че любовта не свършва бавно като виното в бутилката. Тя не свършва отведнъж като прерязана с ножица, не изкипява като забравено на котлона мляко. Тя се изплъзва с по една песъчинка живот на час в пясъчния часовник на връзката.

Любовта свършва невидимо. 

Можем да разберем, че я няма, чак когато овъглените ѝ спомени пробиват чувствителността на съзнанието ни. Отива си, когато човекът, с чийто дъх сме дишали, човекът, чието сърце е било в гърдите ни, човекът, който е бил по-доброто ни Аз, вече е далеч в мислите си от нас.

Връщаме лентата назад, търсим причината в себе си, опитваме се да погледнем от друг ъгъл всичко. Обвиняваме се, че с лекота сме опрощавали прегрешения. Осъзнаваме, че компромисът не е бил решение, а посят проблем, който покълва с времето.

Откриваме прашинки, които с времето са се сплъстили в порите на любовта и са я превърнали в загнило и неразпознаваемо чувство.

Любовта прави своята малка крачка към края, когато ръката, която е обгръщала тялото ни, вече го прави механично.

Любовта се стопява понякога като сладък бонбон на езика, друг път като лъжичка сол. Тя си отива, когато усещаш, че другия прави секс, само защото трябва. Отива си, когато се целувате като за поводи. Любовта си отива, когато замълчите за дълго. Любовта си отива, когато няма какво да си кажете, когато е отровена.

Свършила е, когато неволно докоснатите пръсти свенливо се отдръпват. Свършила е, когато адреналинът се превръща в главоболие и кръвно, а не в оргазъм.

Много хора казват: „Разделихме се, но имаме много хубави спомени заедно“. Ако спомените наистина са хубави и за двамата, не биваше да я пускате.

Любовта си отива като издишания въздух от гърдите ни и отлита като гълъб – без да си даваме сметка колко много боли липсата.

Хубавото е, че е съществувала в съзнанието и емоциите ни, че сме я изживели, защото тя никога не може да си отиде, ако не е живяла с нас.

Ражда се, развива се и умира като цвете, което пониква, цъфти и увяхва ако не се грижим за него. Любовта може да трае няколко месеца, но хубавото е, че може да трае и няколко животи.

Любовта не е компромис, а приказка. 

Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други – да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да желаеш само един човек.

Каквото и да е за вас любовта пазете я, за да не се измъкне тихо и мълчаливо..

Грижете се за нея и през Новата година…и бъдете много щастливи!

За читателите на Български новини: Райна Георгиева, психолог

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.