С ниските учителски заплати, беше трудно да издържаме семейството в България

На площад „Монастираки“ в Атина се срещаме с Маргарита. Тя е будител и учител по български език. Споделя с нас как се възпитават децата далеч от Родината и как се справя с живот в емиграция.

Разкажи ни за себе си…

Казвам се Маргарита Димитрова. Родена съм в град Шумен. От десет години съм в Гърция. Семейна съм с две деца, момичета.

Какъв беше животът ти в България?

Завършила съм средното си образование в Шумен, после ме приеха в Добрич полувисше, за начален учител. След това продължих висше образование в Шумен. Учила съм и следдипломна квалификация. Изкарала съм курс по религия за начален учител. Като цяло обичам да се обучавам непрекъснато. Бях и известно време преподавател по религия, на децата много им харесваше. С мъжа ми учихме заедно полувисше образование, оженихме се, и след една година ни се роди първата дъщеря Деница. От начало работех като библиотекар в силистренският, край защото мъжът ми е от Силистра. После се впуснах в учителската професия.

Как дойде идеята за емиграция?

След като видяхме трудностите в България, мъжът ми реши да емигрира. С ниските учителски заплати, беше трудно да издържаме семейството. Първо той дойде в Гърция, а след няколко години и аз. Дойдох само на екскурзия, но се случи така, че поработих малко и веднага направих сравнение в заплатите и начина на живот. Върнах се с мисълта пак да продължа учителската работа, но семейството като е разделено и сравнявайки живота тук и там, и си казах: „Ще се върна в Гърция, ако и децата са там”. Върнах се в Атина, започнах работа и след шест месеца, си взехме децата. Всички се събрахме заедно, слава богу и сме все още заедно. Живеем в едно много хубаво кътче на Стара Атина, точно под Акропола. Красота, история, тишина и спокойствие, ни заобикаля и много ми харесва тук.

Помниш ли първата си работа?

Да, помня първата си работа. Тя беше през лятото. Дойдох, за да изкарам ваканцията тук като почивка, но всъщност ми намериха работа в един ресторант, помагах на една българка. Не знаех езика, но всички бяха много добри с мен. Собственика имаше още двама братя и съдружник и персонала, всички много добре се отнесоха към мен и останах много доволна от работата.

Как се справяш с живота в Гърция, езика, нравите, обичаите?

Когато дойдох за постоянно, имах възможност да започна в таверна и вътрешна работа. Избрах вътрешната работа, въпреки че мъжът ми беше тук. Една от причините за този избор бе, за да науча езика, а и заради документите. Тогава още нямах документи и за да се предпазя от евентуална проверка. Там гледах една баба и понаучих малко езика, гледах телевизия, четях книги, учебници гръцки и се самообучавах. Нямаше как по друг начин, защото и те не знаеха много добре гръцки език. Дядото беше от албански произход, а бабата не можеше да говори много. Пет месеца работих там, след което дойдоха децата и трябваше да напусна. Отдадох времето си на децата, защото те пристигнаха август и септември тръгнаха на училище. Аз не знаех много добре езика, а те изобщо.

Как се справихте с училището след като децата не владеят езика?

Малката, Гергана, започна първи клас. За нея нямаше, кой знае какъв проблем. На втората седмица ми заяви, че има приятелка и тя е по-контактна, по-добре се справяше. Голямата дъщеря, беше четвърти клас. Там при нея имаше повече проблеми, тъй като съучениците й бяха деца на родители, които са адвокати, преподаватели, с по-голямо самочувствие. Имах чувството, че й завиждаха, понеже тя напредваше много бързо с езика. Освен това, което изучаваше в часовете, имаше преподавател, на гръцки език, вътре в училище. Просто отпуснаха, такъв преподавател, който да помага на такива деца, защото имаше и други чужденци. Напредна бързо детето, премина с отличен и може би от там се получаваше още завист: „Как може това дете, да дойде тук и да премине с отличен, а ние гърците да се мъчим толкова много?». Тя се доказа с годините и 5-ти и 6-ти клас имаше вече друг учител и на него му направи впечатление, че тя е по-различна от останалите деца. Има ентусиазъм да се обучава, с по-друго мислене. Сега вече завършва училище и след това иска да следва архитектура. Друго добро за децата в квартала в Плака, където сме, е едно училище за танци и покрай приятелки и нашите деца, изявиха желание да се запишат и да ходят на танци. Това е един много голям плюс за тях, за развитието им, както физическо, така и умствено. Танците са вид изкуство и много добре действат, за тяхното хармонично развитие и за дисциплината. Играят модерни танци, балет и джаз. Това се явява и като отмора, от ученето на уроците. Освен това, те изучават английски, гръцки и български език. С българският език започнаха, втората година след като дойдоха в Гърция в училище „Св.. Кирил и Методий“, където и аз преподавам вече четвърта година.

Как започна работа, като учител по –български език в чужбина?

За училището, знаех още от момента на неговото създаване, но имах други ангажименти. Трябваше да науча гръцкият език, да си намеря някаква работа, която да ми доставя добри доходи за семейството. В ония години не се заплащаше учителската професия. Водех си децата, бях в контакт с учителите, които бяха там и една година, реших, че трябва да започна и аз работа там.

Децата ме зареждат с достатъчно голяма енергия, която мога да използвам за много други дейности и като майка и като работеща жена. От начало работех без заплащане, но с голям ентусиазъм с тенденция да се развие това училище и действително, от година на година все повече деца идваха. Когато моите деца започнаха, бяха пет дечица, а сега са деветдесет и пет.

Съвсем скоро изпратихте старата година с голямо тържество…

Да, имахме новогодишно тържество в което Дядо Коледа, ни донесе много подаръци и децата бяха много щастливи. Всички бяха много радостни и щастливи, че наистина Дядо Коледа дойде и при тях.

Харесва ли ти гръцката кухня? Би ли споделила интересна рецепта?

Гръцката кухня ми допада, защото има и ястия, които са постни. Има голям избор, от постно ядене, което може да се използва и по време на коледните и великденски пости. Едно от нещата в моята работа е, да готвя, а и аз самата много обичам да готвя и научих много гръцки рецепти. Последното ядене, което направих е „Μελιτζάνες με κριθαράκι“ /б.р. κριθαράκι – Тестено изделие, с размер малко по-голям от житно зърно с патладжани /. Рецептата е следната: Запържва се лук, може да е настърган, а може и да е нарязан. Патладжаните, които са предварително подготвени, нарязани на кубчета и накиснати един час в студена вода и след това се добавят към лука. Добавя се доматено пюре, сол на вкус, черенпипер, чесън, босилек, джоджен и вода. Когато патладжана е омекнал и е готов се добавя критаракито, което е вид макаронено изделие, с големина на житно зърно. Когато се развари критаракито,ястието е готово и става много вкусно.

Живота ти поднася много интересни моменти, би ли споделила някой такъв важен за теб момент?

Лоши моменти не искам да споменавам, всеки ги има лошите моменти в живота си, но би трябвало да се борим, а не да се оплакваме от тях. Хубавите моменти са свързани с децата ми. В момента си спомням, концертите, които правят в края на годината, от танцовото училище. Преди три години имаше концерт, в който малката дъщеря имаше една от главните роли. Изигра Пепеляшка в представлението и да видиш детето си да играе в главна роля и на сцена е вълнуващо. Там където си вложил пари, виждаш нещо хубаво. И голямата ми дъщеря е с голям ентусиазъм за учене, който непрекъснато я съпътства. Много е целеустремена, което вярвам ще има добър резултат.

Смяташ ли, че си постигнала целите, заради които си дошла в Гърция?

Както споменах в началото, непрекъснато искам да се обучавам. Да съм постигнала цел, идва следваща, която трябва да постигна и т.н. Аз изобщо не съм си мислела, че ще живея в чужбина. Не съм го и помисляла, не съм го и искала. Дойдохме по стечение на обстоятелствата – икономически проблеми, но работата с училището ми дава един заряд, който ми помага да живея в чужбина. Чувствам се полезна, чувствам се и заредена и ентусиазирана за работа и за живот.

Къде те свари денят, в който България влезе в Европейският съюз? Помниш ли този ден?

Помня го! /Смее се/. Помня този ден и никога няма да го забравя. Тогава пуснаха българите свободно да ходят в чужбина и аз веднага използвах момента да пътувам.

Как планираш свободното си време?

Последните години, нямам много свободно време. От четири години започнахме със съпруга ми да учим гръцки език в училище „Парнасос“. Изучавахме езика, за да можем да пишем и да говорим правилно. От училището се организираха много екскурзии и обиколихме много места в Гърция. Мога да спомена Метеора, Монемвасия. През лятото ходим на пикник край морето с палатки. С голяма компания от четири семейства и с децата, почиваме на езерото Маратона. Събираме се с българи, наши приятели. Ходим си и в България и на морето и на Рила.

Твоето послание към нашите читатели?

Моето послание към всички българи да са живи и здрави и нека през 2012г. да бъдат с повече позитивни мисли. Да пазят българското в себе си, да запазят родното в сърцето си. Да помагат на всички българи. Нека да се обичаме ние българите помежду си, а не да си създаваме конфликти. Повече оптимизъм желая на всички! Нека да не се отчайват от трудностите.

в. Български новини, 27.02.2012

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.