„Ябълката на раздора“ между Изтока и Запада

Споразумението на Кипър с Европейския съюз разбива едно голямо табу, облагайки с данък паричните капитали по депозитите. За пръв път тежестта от последиците на банковата криза се прехвърля директно върху обикновените вложители, а не се поема главно от кредиторите. Факт е, че в меморандумите, подписани от Гърция, Ирландия и Португалия се включват увеличения в данъчното облагане, а в никоя страна няма изискване за орязване на депозитите. Еднократният данък върху депозитите в Кипър вероятно е част от политически експеримент, който ако се окаже успешен ще се приложи и по отношение на други финансово нестабилни държави. Но ако се погледне по-внимателно в конкретния случай, този параметър има положителни данни за Кипър поради големия брой чужди депозити, а именно руски,британски, китайски, че дори и български. В този момент Кипър има нужда от 17 милиарда евро, сума, която съответства на 95% от вътрешния брутен продукт на страната, основно за да рекапитализира банките, които претърпяха големи щети от орязването на гръцкия дълг. Без тези пари банковата система ще се срине, а тя в момента се държи благодарение на подкрепата на Европейската централна банка, нещо, което ще принуди страната да излезе от еврозоната и би донесло на кипърците неизчислими загуби и разходи.
В момента, когато е необходимо намирането на 17 милиарда основният въпрос е кой ще плати сметката?

По този критерий това споразумение има предимство за кипърците, защото пренася една голяма част от сметката към чуждите депозити. Там именно ще играе голямата ножица. Чужденците ще заплатят от собствените си капитали около една трета от програмата (6 от 17 милиарда) , а останалите ще дойдат от кредита на тройката. Конкретно, споразумението включва кредит от 10 милиарда от тройката и задължението да се обложи еднократно с данък капиталите по депозитите в кипърските банки с около 6 милиарда, а останалите ще бъдат намерени от други източници като например предоговаряне на кредити от Русия. Трябва да се отбележи, че депозитите на европейските граждани са се увеличили с 4 милиарда от началото на гръцката криза. Депозитите са били 70,2 милиарда евро в края на 2012 година, а брутният вътрешен продукт около 17,8 милиарда, докато в останалите европейски страни като например в Гърция преди кризата, са били почти равни с вътрешния брутен продукт. Ако предположим, че депозитите на кипърските граждани са равни на сумата от вътрешния брутен продукт на страната, тогава три четвърти от депозитите са чуждестранни и следователно 4,5 милиарда от орязването ще бъдат понесени от чуждите депозити. Що се отнася до разпределението на последиците от споразумението, положителен е факта, че ще плащат повече по-крупните депозити.

 С две думи прехвърлянето на тежестта към депозитите довежда до значително намаляване на кредита на тройката и строгите икономии,

които ще трябва да наложи Кипър за изплащането му. Друг е въпросът, че това орязване  ще има и негативни последици върху дългосрочния курс на банковия сектор в Кипър.

Тази нова икономическа политика, която се опитва да наложи Европа в Кипър е „ябълката на раздора” между Изтока и Запада. Факт е, че целта са руските милиарди потънали в Кипър. Поправете ме ако бъркам, защото ако това е спасителното решение, тази оздравителна програма за набиране на средства би могла да се приложи и в Гърция. Ако се наложат с подобен данък депозитите на гърците в страната и чужбина, тогава в Гърция отново ще се лее узо и танцува сиртаки!

Бойка Атанасова

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.