ДЕЦАТА МИ ВИНАГИ ЩЕ БЪДАТ ВНУЦИ НА МИТО КОМИТАТА

МАРИЯ АНГЕЛОВА, ПОТОМКА НА СЪРАТНИК НА ЛЕВСКИ, ПРЕД „БЪЛГАРСКИ НОВИНИ“

ДЕЦАТА МИ ВИНАГИ ЩЕ БЪДАТ ВНУЦИ НА МИТО КОМИТАТА

БРАНИСЛАВА БОБАНАЦ

Млада жена се опитва да удържи две руси къдрокоси хлапета, които, въпреки вида си на ангелчета, не могат да застанат спокойно дори за минути, а гласчетата им „нарушават“ тържествената церемония пред българското посолство в Никозия в памет на Васил Левски. Пак малко нестройно тримата слагат букет рози пред барелефа на Апостола.

Това са Мария Ангелова – българка, която живее в Никозия, и 3-годишните й близнаци Константин и Йоан. Оказа се, че тя има много лична и силноемоционална причина да дойде на поклонението на 19 февруари. Мария е потомка на съратник на Левски, също обесен, но спасил хората от селото.

Мария, заради Левски или заради дядо ти дойде на тази церемония?

Поднасяйки цветята пред паметника на Апостола, аз исках да изразя своята почит и към моя дядо, вярвяйки, че той ме гледа там отгоре… Искам моите деца да знаят кои са, от къде идват и накъде отиват, защото, макар и да не живеят в България, макар и да проговарят на английски, те винаги ще бъдат внуци на Мито Комитата.

Кой е Мито Комитата?

Това е моят пра-пра-дядо – Мито Дамянов Ангелов. Той е бил революционер и създател на революционния комитет в село Ветрен Дол, Пазарджишко. С Васил Левски се среща през 1872 г. в Баткунския манастир „Св. Петър и Павел“. След потушаването на Априлското въстание той успява да се укрие, но турският паша затваря всички жени и деца в църквата на селото и казва, че, ако той не се предаде до три дни, всички ще бъдат избити. Можел е да избяга, но се е предал, за да спаси хората.

Така през май 1876-а цялото население на Ветрен дол било изкарано в края на селото, където на клоните на голяма черница вече било вързано въжето, за да бъде обесен Мито Комитата. Той отказал да му вържат очите и се обърнал към съселяните си: „Сбогом, братя, свободата ще дойде и без мен! Прощавайте, ако на някой съм сгрешил!“ Пра-пра-дядо ми е обесен пред погледите на собствените си деца, които тайно гледали, скрити в тръни в края на селото. Умира един достоен българин, избрал смъртта пред безчестието, живота на съселяните си пред своя.

Откъде и откога знаеш тази история? Кой в рода ти я е разказвал?

Историята я знам от дядо ми и баща ми. Като малка прекарвах летата си на село, сама с дядо. Вечерите ни минаваха на пейката под липите в дълги разговори. Дядо ми беше много интелигентен човек, завършил семинария, говорехме на всички теми, за живота, за вярата, за доброто и злото. После тези разговори продължиха с баща ми и винаги в тях е присъствала и историята за подвига на моя пра-пра-дядо Мито. Той е бил много богат човек, с много възможности, но въпреки това е посветил живота си на каузата за Освобождението на България. Не мога да не бъда горда с това, че вместо да избере комфорта на едно спокойно и уредено битие, той се е втурнал да прави революция.

Въпреки, че знам тази история от малка, аз не я разказвам често. Когато бях в пети клас, в час по история, аз гордо вдигнах ръка и на един дъх изрецитирах всичко, което знам. Учителят ме погледна с досада и каза: „Така ли? Браво, седни си!“ Повече никога и на никого не разказах това. Беше ми много странно защо това, което е толкова важно и ме прави толкова горда, бе всъщност толкова незначително за моя учител. Дори и докато следвах „История“ в Софийския университет аз не разказах на никого за това – в главата ми още звучаха отегчението и досадата на учителя по история, на когото името не помня, и по-добре.

Заради силната родова връзка с историята ли избра да следваш тази специалност в университета?

За мен бе някак естествено да следвам „История“. Тя винаги ме е вълнувала, особено българската. В 11-и клас, когато учехме за Съединението на България и за Сръбско-българската война, аз четях урока и плачех, плачех от вълнение, сякаш това се случваше пред очите ми. Имах, разбира се, и невероятен учител – господин Добри Кюркчиев, човекът, който за мен до днес остава един от най-важните хора в живота ми. Той винаги казваше, че в Софийския Университет ме очаква едно прекрасно и безоблачно следване. Така и стана, с малки изключения, разбира се.
Никога няма да забравя думите на моя професор по археология Любен Гетов, който ни казваше: „Аз не съм по-умен от вас, аз просто съм живял и чел повече от вас“. Това уважение, което той демонстрираше към студентите, липсата на пренебрежение и надменност, са неща, които няма да забравя.

А занимавала ли си се с по-дълбоки исторически проучвания на рода, на делото на пра-пра-дядо ти и неговите съратници, на селото?

За моя дядо пръв е писал Петко Славейков, има книги и от други автори. Мечтата ми е да събера в един сборник всички разкази и документи, свързани с историята на моя род. Тази книга искам да оставя на децата си, а те после да предадат на своите деца.

Като специалист-историк как смяташ – кое от Левски и от историята трябва да е в нас и днес?

Ще отговоря, като цитирам големия български професор Георги Бакалов, който, за съжаление, вече не е между нас. „Левски е дълбоко вярващ, убеден християнин и тази негова нагласа не е от типа на битовото християнство, където се влиза в църква, палят се свещи и се вършат обреди. А то е една осъзната нравствена необходимост да бъде такъв и това го показва в цялото си поведение като вожд на революцията“. Ето това трябва да бъде в нас, във всеки един от нас, ние трябва да запазим неговия дух и да го предадем на децата си.

Как се почувства, когато с малките си синове сложи вашите цветя пред барелефа на Васил Левски?

Почувствах се щастлива от възможността да поставя цвете пред паметника на Апостола, и благодаря на хората, които направиха това възможно. Преди да тръгнем казах на децата си, че ще ги водя в България, защото там, пред посолството, ние наистина бяхме, макар и за малко, в България, в нашата родина.

Снимка: Пра-пра-внучката и пра-пра-пра-внуците на Мито Комитата – Мария Ангелова и синовете й, близнаците Константин /вляво/ и Йоан.

2 коментара

  1. „ДЕЦАТА МИ ВИНАГИ ЩЕ БЪДАТ ВНУЦИ НА МИТО КОМИТАТА“
    Kato pra-pra vnuk na dyado Mito Angelov po mujka linia, chiito ime nosya, shte se radvam mnogo da se zapoznaya s vtorata mi bratovchedka Maria Angelova. Obache, prekaleno e mlada da bude pra-pra vnuchka na diado Mito Komitata; nai veroyatho e pra-pra-pra vnuchka. Az sushto jiveya izvun Bulgaria, no v Zapadna Evropa. Ako e vuzmojno molia redakciata da mi izprati e-mail adressa i, ili da i predade moya.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.