„Другата” страна

Бойка Атанасова, журналист

Най-накрая станахме „другата” страна, просто никой не ни го беше казал. Каквото и да се случи около нас, ние обръщаме поглед и гледаме другаде. Не виждаме както малките неща, така и големите. Живеем в една страна, където дори и да имаме пожар у дома си, седим и си говорим за любовните афери на Берлускони! Например, всеки ден излизат наяве нови факти за икономическата криза, настъпващата пандемия от свински грип, която според всички данни, ни заплашва и изглежда ще промени живота ни от есента. Ние обаче вместо да се занимаваме с актуалните въпроси, се занимаваме с избора. Играем си с изводите на политиците и прословути анализатори, компетентни по всички въпроси, които ни казват кое е правилно – а или б.

Сиреч другаде на друго място!

И отново като държава сме „другаде и вероятно ще се окажем напълно неподготвени за всичко лошо, което ни очаква. Политическите ръководства на почти всички партии непрекъснато анализират вътре партийните си търкания, породени особено сега, оставяйки настрана реалните проблеми, с които би трябвало да се занимават денонощно и да предлагат градивни предложения. Политическите ни коментатори създават една фалшива реалност, но не изтъкват фактори на политическа мисъл и социални предложения. Тази работа обаче, ако не се лъжа, се пада на други, а не на политиците. Явно не стигат всекидневните любовни писъмца, изпращани от данъчните, които лишиха хората и от почивка, но и никой не трябва да говори. И естествено надеждата е новоизбраните управници да свършат това, което им заръчаха хората. Аномален мазохизъм цари в държавата, а молбата на Родината ни да бъде управлявана не просто „от други”, а „другояче” по коренно различен начин, днес е по-наложително и важно от когато и да било.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.