Европа като ресторантско меню

Иван Петрински

Има нещо специфично в съвременната средиземноморска култура и това е тоталният отказ  на индивида и въобще на обществото да участва във финансови обществени ангажименти. Наскоро Британия бе обвинена, че гледа на Европейският съюз като на ресторантско меню, от което можеш да избереш ястието, което ти харесва и да откажеш това, което не харесваш. Ако това е валидно за поведението на Обединеното Кралство по отношение на някои практики на съюза, то е трижди валидно за средиземноморските държави, но с един обратен знак.  Докато Великобритания е водеща световна икономика и едно от най-богатите общества в Евросъюза и разбира се, един от основните донори заедно с Германия и Франция, то не можем да кажем същото за средиземноморското крайбрежие на Европа.

В момента Англия се е превърнала в един социален дом за европейски граждани недоволни от живота си в Родината. И като казвам това, въобще нямам предвид България и Румъния. На тях се гледа като една бъдеща заплаха,  и са по-скоро лошия пример използван от Лондон в политическото говорене.   На Острова живеят около три милиона поляци, които са къде, къде по-голяма заплаха за социалната система. Да не забравяме и стотиците хиляди гърци, кипърци, италианци и испанци там. Може би и от там ширещият се евроскептицизъм на Лондон, който отказва да приеме общата валута и държи на по-широка икономическа и политическа независимост.

Не така обаче стоят нещата сред южноевропейците.  Често местният манталитет свързва дисциплината с робство, независимо дали тя е фискална или трудова, а Европа се разглежда само като донор. И в момента когато донорът, поиска ред и правила се надига един вой за нарушени граждански права и суверенитет. Донорът е добър, само когато дава, но без да пита. Това е любимата част от менюто.

Ярък пример за това е последната новина от Кипър. Оказа се, че за часове, блокираните банки Лаики и банка Кипър са успели да се простят с милиони от активите си. Това е станало в момента, когато тези банки са били под запор в самият Кипър, но чудно защо, клоновете им извън страната не са наложили ограничения относно тегленето и прехвърлянето на авоари. Разбира се това „недоглеждане” не може да стане без благословията на отговорни управленски фактори  отвътре.

Опит за шикалкавене и надлъгване, в момента когато с едната ръка стискаш десницата на партньорите си, а с другата отваряш вратата за съмнителни практики в опит да го надхитриш.

Това, разбира се е продукт на един манталитет, който стои в основата на ниският рейтинг и кризисното положение. Това хитруване и шикалкавене, разбира се води до тежка социална цена и скептицизъм в обществото, което отказва да види и назове проблема вътре в себе си, търсейки го винаги някъде навън.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.