ПЯХ НА АРХИЕПИСКОП МАКАРИОС ГРЪЦКА ПЕСЕН

НАРОДНАТА ПЕВИЦА ЯНКА РУПКИНА ПРЕД В. “БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”:

 ДАНАИЛ КРЕМЕН

Янка Рупкина е една от емблемите на българската народна музика, един от златните гласове на България. Прочутата певица е родена на 25 август 1938 г. в бургаското село Богданово. Завършва училище за медицински сестри и работи в здравната служба на с. Дюлево, недалеч от град Средец. Звездата й изгрява пред 1961 г. на събора-надпяване в Граматиково. Рупкина постъпва в хор „Мистерия на българските гласове“, където пее 35 сезона! Създател и сопран на световноизвестното вокално трио „Българка“ с Ева Георгиева и Стоянка Бонева. Заслужила артистка на България. Носител на наградата „Нестинарка“, Наградата на община Атина на Балканския фестивал на гласовете (1972) и Орден „Св. Св.Кирил и Методий“ първа степен. Носител на Американската награда за музика „Грамми“ (1988). Пяла е по всички големи световни сцени.

Черната дата в живота й е 21 декември 1971 г., когато оцелява в самолетната катастрофа на летище София, в която загива Паша Христова, като получава тежки изгаряния и травми.

Янка Рупкина е магнетична, харизматична, неподправена и естествена. С нея разговаряме обаче не за българската музика, чиято слава тя разнася из целия свят, а за съпричастността й към Кипър, за обичта й към гръцката музика и Гърция, за Калас и Мелина Меркури.

Сигурен съм, че няма българин, който да не знае името ви и да не е слушал ваши песни. Какво не знаем за певицата Янка Рупкина? 
Може би много знаете, но и много не знаете. Аз пея по света 50 години, самата аз съм забравила много неща, но и много помня. Животът ми не мина леко, аз работих в условията на един режим, който ограничаваше личността, свободното слово и въобще правото да мислиш свободно. Много пъти съм сваляна от самолети, по летищата, дори и след 10 ноември. През 1995 г. заминавах за Атина, на пореден концерт, и на летище София дойде един господин и ми съобщи, че животът ми е в опасност, или по-точно, че в Атина няма да се чувствам сигурна и затова няма да ме пуснат да замина. Подчиних се, но остава болката. По-света ме носят на ръце, а в моята държава, като се замисля, повече са ме унижавали.

Как момичето от странджанското село стана прочутата Янка Рупкина? Разкажете ни за семейството си, за родителите си.
Имах скромни родители, селски отрудени хора. Без работа не оставаха. Когато се явих през 1958 г. на конкурса при Филип Кутев, той ми каза: “Янке, иди си на село и чакай писмо да ти пратим за назначение, сега няма щат в ансамбъла”. Отидох си на село, чакам месец, два, пет, година – няма писмо. Разплаках се и си казах – толкова ли не можеше да ми каже Кутев, че не ме харесва като певица за ансамбъла, а ме лъже. Минаха се много години. Вече бях станала Янка Рупкина. Малко преди да си иде от този свят, мама ми каза: “Янку, яз имам грях майка към тебе. Писмото от София дойде, аз го изгорих в печката – не ти казах, исках да не отиваш, страхувах се, с него изгорих и пътя ти…” Милата ми майка. Не й се сърдя, и аз съм майка – знам какво е, знам защо го е направила. Но, като човек му е писано да стане нещо, Бог така прави, че става… Цял живот от самолет на самолет, по пътищата, майка ми си отиде през 1999 г. – аз бях в Холандия. Докато ме намерят, я погребали. Страдах много. В нейна памет издадох диска „Керана“ в Англия.

Истината е, че аз обичах операта много и исках да ме прати татко да уча оперно пеене, но нямахме средства. Дори после в ансамбъла колегите ми на шега ме наричаха “Райна Кабаиванска” – толкова много исках да приличам на нея, нали сме от Бургас и двете. Красимир Кюркчийски ми каза: “Не си загубила – ти си Кабаиванска в народната музика”.

Кога и как открихте Гърция и какво ви свързва с нея?

В Атина и в цяла Гърция съм била над 40 пъти, имам и роднини, които живеят там. Пяла съм в различни зали, но най-запомнящ за мен е големият концерт на трио „Българка“ и група „Балкана“ в Атинската концертна зала през 1982 г. На него присъства Мелина Меркури – беше станала току-що министър на културата на Гърция. След концерта в гримьорната влезе тя и на български – да, на български език, каза: „Добре сте дошла, Яна, в родината ми“. Аз се стъписах. Пред мен  стоеше великата дъщеря на Гърция – Мелина Меркури, която ме разплака от умиление. След това на коктейла се сближихме и тя ми разказа как навремето съпругът й режисьорът Жул Дасен намерил запис на трио „Българка“ и имал желание да ни стане импресарио, но тогава беше така наречената Желязна завеса и това беше невъзможно. И двете си приличаме по това, че се борихме за свобода в нашите страни – аз срещу комунизма и за свобода на личността, а тя в Гърция срещу хунтата. Имам надписана плоча, спомен от нея: „На Янка Рупкина – Свободния глас на България, с възхищение“. Аз й подарих мои плочи и касети, и не свалях очи от нея – Мелина Меркури, голямата звезда и дъщеря на Гърция, която остана до край неразбрана, но остана завинаги!

Но вашият кумир е друга гъркиня – Мария Калас. 
Малко е да се каже, че обожавам Мария Калас – аз я боготворя. Имам интересен случай с нейния импресарио. През 1964 г. една културна делегация от София заминахме за Париж, беше около 24 май. Имахме концерт по повод празника на светите братя Кирил и Методий във френската столица. Вечерта цялата делегация бяхме на концерта на Мария Калас в Парижката опера. Изпълни брилянтно „Норма“ на Белини. До мен бе нашата прима Райна Кабаиванска, която ми каза: “Яна, Мария Калас е най-високият връх в певческото изкуство за мен”. Всички се радвахме, че съдбата ни бе дарила с това щастие да чуем на живо Калас. Легенда и мит, мистерия, една голяма мистерия в музиката.

След време се запознах с нейния импресарио и близък приятел Мишел Глоц в Париж, заедно с диригента Емил Чакъров. Мишел Глоц беше импресарио на Монсерат Кабайе, на Борис Христов, на Караян, на Доминго, на Алексис Вайсенберг – световен продуцент, който имаше интерес и към трио „Българка“. Но ние имахме вече продуцент – Джо Бойд, и договор с музикалната къща на Лондон „Анибал-рекърдс“. Тогава Глоц ни покани на прожекцията на негов филм за Мария Калас, тя вече беше покойница. Глоц пък ми показа една моя снимка, която беше получил от нашия продуцент Джо Бойд, с когото са приятели, на която аз съм приличала на Калас и си я взел, та му сложих автограф. На нея отзад пишеше: “Българската Калас”, така ме бе нарекъл Глоц. Тази снимка предоставям на вашия вестник за първи път.

Самата Калас е родена в Ню Йорк и заедно с Мишел са присъствали на концертите на българския Държавен ансамбъл за народни песни и танци на Филип Кутев в Америка през 1963 г., значи е имала отношение към нашия фолклор.

Тези срещи никога няма да забравя, те са ми много скъпи. Аз също съм имала покани да уча оперно пеене в Италия при професорите на Кабаиванска и Борис Христов, понеже постановката ми на гласа е такава. Но така се случи, останах в България, за да не гонят семейството ми и близките ми.

В турнетата ви влиза и Кипър. По какъв повод гостувахте на Острова на Афродита?

В Никозия, Ларнака и Пафос съм била два пъти. Единият бе в началото на 1975 г. – само няколко месеца след  турското нападение, когато разделиха хората от домовете им, от семействата им. България е една от първите, които помагат на кипърския народ с храна, дрехи и приемат голяма група кипърци на работа в София. Много кипърски студенти са възпитаници на нашите университети – затова са такива специалисти. Тогава Иван Гарелов и Българската телевизия заснеха филм за това страшно време, което никога, по никакъв повод не бива да се повтаря. Това хората да живеят в мир и сговор трябва да е висшата цел на всеки политик!

Помня черните забрадки на кипърските майки, помня сълзите им – и се сетих за нашето петвековно робство. Правихме концерти в новосъздадените лагери тогава, мъчехме се да окуражим кипърския народ, да му вдъхнем вяра и надежда. Ние сме братя, кръвни християнски братя и сестри. Приличаме си дори в бита, в ежедневието.

Имахме концерт в резиденцията на архиепископ Макариос – първия президент на Кипър. Помня го и досега – колко топли мили очи имаше, мъката стоеше по лицето му. Народът му страдаше и чакаше на него и той успя – изведе народа си, затова днес и завинаги ще го обичат. Непременно напишете това – и у нас ни трябва един Макариос! Но… той е един. Тогава на концерта в резиденцията имахме среща на един кипърския фолклорен състав и нашия, българския. Аз станах накрая и поздравих Макариос с една гръцка песен, дори не помня коя, научих я специално за него. Исках да дойда да го изпратя, в последния му път, но, когато научих, че е починал, бях в Австрия на концерт. Поклон пред този гениален държавник!

Втория път бях на острова по лична покана на мои приятели. В Кипър живеят много талантливи български артисти, музиканти и певци. Мой племенник, също певец, също живее там. Приятелката ми Таня Костова – прима солистката на ансамбъл „Пирин“, и тя е в Пафос, разбрах, че вашият вестник е писал за нея и много се  радвам за това. Гайдарят Краси Панчев от ансамбъл „Загоре“ живее в Никозия. Много народ – все прекрасни български творци. Това е страшно – те са нужни на България, а тя няма финансов ресурс да ги задържи. В Кипър те са наемни работници – не музиканти… Много е тъжно това…. Но… така е, в много тежки години за България живеем и сме отговорни за съдбата й. Молбата ми към кипърския народ е да бъде по-толерантен към българина – защото ние сме едно, ние сме миролюбив народ и търпелив, ние обичаме съседите и приятелите, а Кипър си ни е направо „братовчед“.

Това лято имам намерение отново да посетя Кипър по покана на Добрин Добрев, с когото пеем години наред, и на Таня Костова. Искам да дойда, но искам и да се срещна с българите, да им видя очите, да им донеса топлина и обич от родината.

Как се срещнахте с Джордж Харисън, известния соло-китарист на рок групата Бийтълс?

През 1985 г. Джордж Харисън, вече като филмов и музикален продуцент, звъни по телефона на своя приятел в Лондон Джо Бойд и го пита как е и какво прави. Джо отговаря – слушам плочата на трио „Българка“ и това е най-красивата музика на света. Пуска на Харисън по телефона да чуе и вечерта Джордж взема самолета от Ню Йорк и пристига в Лондон за нашия предстоящ концерт в зала „Карнеги хол“. След концерта се чука на гримьорната ми. Отварям и ми се завива свят. Джордж Харисън. Носи на трите огромен букет цветя и пада на колене. Ние с Ева и Стоянка плачем – Харисън пада на колене пред българската народна песен! От тогава е и тази снимка с него, която ви предоставям също за първи път. Когато отидохме на турне в Америка, спахме в имението на Харисън, направихме с него българска баница и пяхме на четири гласа „Полегнала е Тодора“. Това забравя ли се?!

rupkina1

Имате ли последователи в рода?

Имам двама прекрасни внука – Анна и Георги. Внучката е състезател по спортни танци, живее в Стокхолм, Швеция, а Георги е музикант – учи звукорежисура, с него сега заедно направихме и една песен за Евровизия – проекта „Гласът на България“. Снаха ми е на работа в Италия, всички са пръснати по света. Това ми тежи, че България прокуди младите хора. Каква я мислихме, а каква стана, казва една поговорка. Но… здрави да сме.

В момента Кипър изживява много тежък период, как гледате на кризата в страната? Какво бихте казали на кипърските си приятели?

Разбира се, че следя всичко, което става на острова. Европа е във финансов колапс, това е ясно, но мисля, че кипърският народ ще се справи с това, защото си служи с диалога и мъдростта. Аз съм била винаги за свободата и за казване на истината. Хората са на улицата в Кипър не защото са гладни, а защото са наранени – те чакат извинение. Искам да им кажа, че всички в България се вълнуваме за Кипър. Всеки втори или трети българин е свързан с Кипър – там са роднини, близки, познати, няма как да не се вълнуваме. Кипър е остров на любовта, любовта е по-силна от всичко, тя ще победи! Искам да пожелая на кипърския народ да вдигне гордо глава, да заложи на своята история – през 1974 г. ситуацията беше по-зле, имаше убити, днес майките още носят черни забрадки, а пари се печелят, здраве да е и да са единни, ще успеят. България е зад кипърския народ – брат по съдба, историите ни се преплитат. И да слушат повече прекрасната си музика – тя лекува и най-тежките рани!

Какво ще пожелаете на българите в Кипър и Гърция, на читателите на вестник “Български новини”?

Да са здрави, за да работят и да издържат нелекия живот на емигранта. Да не забравят все пак България, защото тя е съдбата на всеки един от нас. Тя е Болка и Обич. Да си помагат и да са по-единни, да се сещат по-често за надписа на сградата на българския парламент. Благодаря на кипърския народ за това, че е толерантен и разбира проблемите на България, и помага колкото и както може. Това ние няма да забравим. Българинът е признателен и помни. А знае ли се, може и да дойде ден и ние да помагаме отново…

А ние ви очакваме в Кипър!

 rupkina2

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.