Виолета Иванова: Гърците са сърдечни и не са шовинисти като чехите

Виолета Иванова от Варна е една хармонична българка, майка на двама сина и баба на две внучета. Ето какво споделя Виолета за годините си емигрантски живот в Гърция…

Какъв беше животът ви в България?

Завърших математическа гимназия в гр. Добрич. Омъжих се рано на 19 г. и трябваше да продължа образованието си задочно във ВИНС – Варна. Беше ми много трудно да съчетавам учение, работа и семейство, но с упоритост всичко се постига. Дипломирах се като икономист – счетоводител. Работила съм в КК „Албена“ шест години като счетоводител. Там получих много добра професионална подготовка, но най-важният период за моя професионален път беше работата ми в „Електроснабдяване” – Варна. Там работих двайсет години. Първите десет като икономист, а другите десет години, като началник пласмент в гр. Балчик. Мога да кажа, че това бе най-успешният професионален период в моя живот. Но за съжаление дойде приватизацията и бях съкратена. След това работих на много места, разбира се не по специалността ми, докато дойде време да взема решение да тръгна по чужбина да си изкарвам прехраната. Разведена съм от 15г. и имам двама синове, а от два месеца станах баба на две малки момченца.

Как се преборихте с носталгията?

Преди да дойда в Гърция, бях една година в Чехия. Всъщност там ме налегна носталгията и трябваше на четвъртият месец да се върна в България. Исках да видя децата си, приятели, роднини, но след два месеца отново заминах за там. Тук в Гърция не съм изпитвала носталгия, защото е съседна държава, народа е с близък манталитет. Сърдечни са гърците и не са шовинисти като чехите. С една дума тук ми харесва и държавата и народа им.

Как се появи идеята за емиграция в Гърция след като вече сте имали шанс за работа в Чехия?

Заминах първо за Чехия от липса на работа и финансови затруднения. Там работих първо в един завод за компютри в продължение на четири месеца, но работата беше много трудна. Работеше се на поточна линия и на смени. След това кандидатствах във фирма IBM в гр. Бърно. Преминах едно много трудно интервю и бях одобрена за оператор на сървъра обслужващ Русия. Беше много добра работа и заплатена, но за съжаление аз трябваше да се върна в България, тъй като майка ми и баща ми бяха много болни. Грижих се за тях една година, но те починаха и аз пак трябваше да вземам решение: “На къде?“ Работа за мен в България нямаше и да има беше за мизерни левчета. Не можех да се върна в Чехия, там загубих позиции и трябваше пак отново да започвам всичко от начало и почувствах, че няма да издържа. Решението ми да дойда в Гърция беше бих казала импулсивно и взето само за една седмица.

Как намерихте работата, кой ви подаде ръка в Гърция? Помните ли първият си работодател?

Тъй като нямах никакви познати тук в Гърция, за да си намеря със сигурност работа, ползвах услугите на една фирма от Варна. Те ми намериха работа чрез една графия от тук. Бяха много коректни, за което съм им благодарна и на двете фирми. Още първият ден, като дойдох имах осигурена работа. Е, не беше в Атина, но за мен нямаше значение. Важното беше, че имам работа. Първата ми работа беше в Каристо/б.р. малък град в южна Евия/ да се грижа за една старица, която беше болна от Алцхаймер. Благодарна съм на сина и на снахата, които ме приеха като близка и ми се довериха. Аз не знаех езика, нищо не знаех, но те ми помогнаха да се справя с всичко. Много добри и сърдечни хора и все още поддържам контакт с тях, въпреки, че там работих само три месеца, защото бабата почина.

Как се справяте с живота в Гърцияв условията на криза живота е труден, а има и финансова криза как това се отразява на вашият живот?

Да, в условията на криза трудно се оцелява, но мисля, че когато човек иска да работи и работи, но в една нормална държава оцелява. Трудно ми е разбира се. Трудно се намира работа, по-ниско е заплащането, но благодаря на Бога и на добри хора тук, че имам работа и работя.

Лесно ли научихте гръцки език?

Много трудно ми беше и още ми е трудно с гръцкия език. Реших сама да го уча с помощта на разговорници и учебници и речници. Не съм ползвала курсове. Беше ми необходима една година, за да разбирам, какво ми говорят и аз да им отговоря правилно. Не си спомням да съм изпадала в смешна ситуация, може би ми се е случвало да греша, но са ми го спестявали от деликатност.

 Харесва ли ви гръцката кухня, би ли споделила някоя интересна рецепта?

Да, определено ми харесва гръцката кухня. Това, което я прави вкусна и здравословна по-моему е, че те готвят предимно със зехтин. Използват много лимони, канела, риган и други подобни продукти и подправки. Възхитена съм от сладките изделия тук. Ще споделя рецепта за „Галактобуреко“ . Аз го наричам крем-баклава и го приготвям с малко импровизации от моя страна и се получава чудесен сладкиш.

„Галактобуреко“

Необходими продукти:

Един голям пакет точени кори – финни, 1 литър прясно мляко, 3 яйца, 0.500 кг. Захар, 2 ванилии. Брашно 6 супени лъжици. Краве масло – ¾ пакет. Около 100 гр. Зехтин или олио 1 чаена чаша.

Приготовление:

Разтварят се корите и се намазват със зехтин една по една и така приготвени 3 листа се слагат един върху други от към тясната страна и се сипват около 3-4 лъжици добре напълнени с крем по цялата дължина, за да се оформи навито руло. Навива се много стегнато и се поставя в намазана тава. С остър нож се разрязва на парчета и така докато се свършат листите.

Крема:

Карамелизираме 9 лъжици захар и върху карамела изливаме прясно мляко. Оставяме да заври и се разтвори карамела. Отделно разбиваме яйцата с малко захар, добавяме постепенно 6 лъжици брашно, бъркаме докато се получи хомогенна каша. Взимаме по малко от загрятото мляко с карамел и добавяме към яйчно-брашняната каша, докато се изравнят температурите. Накрая прибавяме всичко заедно и бъркаме енергично за да не загори крема, на слаб огън за 10 мин. След като го свалим от огъня, слагаме ¾ пакетче масло и го разбъркваме добре. Накрая добавяме и ванилията.

Навитите и нарязани рула в тавата заливаме с около 1 чаша загрято олио и слагаме във фурната на 220 градуса и печем около 30 мин. През това време приготвяме сиропа за заливка.

Сироп:

1 ½  вода и 1 ½ захар слагаме да заврат за 3-4 минути. Сладкиша се залива с приготвения сироп. Когато се залива трябва единият продукт да е изстинал, а другият топъл. Така залетият сладкиш се оставя да престои поне 12 часа преди да се консумира. Колкото повече престои, толкова е по-сочен и вкусен.

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Не мога да кажа, че съм опознала характера на гърците, но за времето, което съм тук разбрах, че са непримирими, което ги отличава от нас българите.

Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?

Разбира се, че съм имала трудности, но те бяха породени от незнание на езика. Расистки прояви за това, че съм българка, никога не съм имала. Гърците са толерантни хора, не са расисти и винаги казват: „Няма значение от къде си и какъв си, всички сме хора“

Смятате ли, че сте постигнали целите, заради които сте избрали живота на емигранта?

Трудно е човек да постигне целите си в чужбина и да аз като всеки българин емигрант съм избрала този живот, единствено в името на оцеляването. Моите цели ги постигнах в България. Имах късмета и щастието да работя и живея, както съм си мечтала. Тук единствено водя борба за оцеляване.

Вашето послание към многобройните ни читатели…

Нека бъдем по-сплотени и единни като нация и да не допускаме завист, злоба и омраза в душите ни.

Интервю за в. „Български новини“. Първа публикация 09.03.2012

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.