В Страстната седмица – по пътя към Голгота

Днес започва Страстната седмица, в която християните съпреживяват мъките на Христос. „Страстна“ /от славянската дума „страст“ – страдание/, е последната седмица от живота на Иисус Христос, която завършва с Неговото Възкресение. Тя е известна още като Велика или Седмицата на страданията и всеки ден от нея се нарича Велик.

Богослуженията, които се извършват през Страстната седмица, са посветени на страданията и смъртта на Иисус Христос. Всеки ден от нея се извършват специални църковни служби, като най-тържествени са те в дните от четвъртък до събота.

На Велики понеделник се разказва как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той ги изгонил и прекатурил масите им, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления. Господ Иисус Христос дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.

В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за хората страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя.

На Велики четвъртък се говори за четири събития, които се смята, че са станали точно на този ден. Това са Тайната вечеря, молитвата на Иисус в Гетсиманската градина, умиването на нозете на апостолите от техния Учител в знак на смирение и любов към тях и предателството на Юда срещу 30 сребърника. На утренята (отслужва се на Велики четвъртък вечерта) се четат 12 откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус. По време на службата вярващите държат запалени свещи. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве. На Велики четвъртък преди изгрев слънце се боядисват яйцата.

Велики петък, или Разпети петък (Царски часове, Вечерня с изнасяне на Плащаницата, вечерта – Опело Христово), е най-тъжният ден от Страстната седмица. На този ден Божият син е разпнат на кръст, „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“.  Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.

Според Евангелските текстове на Разпети петък се раздрали небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Това е ден за душевно пречистване. На същия ден Исус бил погребан. В храмовете се отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на вечернята се изнася Плащаницата и се слага за поклонение. Православните християни минават под масата с Плащаницата в знак на смирение, покаяние и си вземат осветен здравец от храма. Носят запалена свещ и обикалят 3 пъти около църквата, като внимават да не угасне. После я отнасят запалена вкъщи. На Разпети петък постът е особено строг. На този ден, казва народът, и пиле не пее, и гнездо не вие. Не се похваща никаква работа.

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на ХристосПо обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали. Църквата прославя Велика събота като най-благословения седми ден„, защото в този ден Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в неделята, наречена Великден.

Всеки ден от Страстната седмица има и своя обреден характер. В Кипър на Велика сряда се приготвят флауни – традиционни великденски хлебчета. Правят се „Koulouria“ – сладкиши с мляко, подправки и малко захар, и „Tyropittes“ – хляб с малки парченца сирене или кашкавал, овалян в сусам. Велики Четвъртък е ден за боядисване на яйцата. На Велики петък сутринта момичетата украсяват носилото за Христос (епитафа) с цветя, така че да е готов да получи изображение на тялото на Христос, когато е свален от кръста. На Разпети петък на обяд се приготвя традиционната супа „Faki Xidati“ – супа от леща и оцет. Прибавянето на оцет е символично, защото се вярва, че когато Христос  помолил за вода по пътя си до Голгота, му дали оцет.От ранния следобед могат да се видят потоци от коли и пешеходци, обикалящи от църква на църква, за да отдадат почит на Христос. Украсяват се улиците, по които ще премине носилото в тържественото шествие през нощта.

Велика събота е последният ден, в който могат да се боядисат великденските яйца. С първото яйце, боядисано в червено, се начертава кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.

В събота се месят и великденските обредни хлябове и козунаци, които носят разнообразни названия из България. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени яйца.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.