В ГЪРЦИЯ ЛИ ТОЧНО СЕ СКЪСА КОНЕЦЪТ?

Иван Петрински, журналист

Преди точно година ме поканиха на едно представяне на книга по темата за икономическата криза в Европа. Мой приятел беше превел книгата чийто автор е бившият министър на финансите на Италия Джулио Трамонти. Тогава на Ботуша още управляваше Берлускони, а и Гърция не беше толкова близо до ръба, както през последните дни. Изглеждаше, че Папандреу ще пребори кризата. Започвам с уточнение за автора, защото той не е нито социалист, нито пък има някакви леви уклони. Напротив, принадлежи на едно дясно политическо течение, управлявало Италия през последните 20-тина години. Но за какво говори Трамноти в студиата си? Накратко, за това че отдавна идеологиите в политиката са претърпели крах и са отстъпили мястото си на чисто финансовите интереси и консуматорското общество. Че в момента всъщност парите директно управляват нашият свят, а хората и партиите в ролята на управници са без значение. Трамонти нарича този диктат на парите със звучният термин Пазарнизъм. С една дума пазарът е големият господар на случващото се и съдбите ни.

Една година по-късно и двете управления и в двете държави са вече история. Те станаха жертва точно на явлението описано и именовано в книжката на Трамонти. И не само жертва, но и доказателство за това, колко е бил прав. Защото днес и двете държави са с огромни дългове. Гърция дължи 400 а Италия 1900 милиарда не международни институции. Цифрите са стряскащи. И двете държави се управляват от правителства, които не са избирани от техните граждани, а са назначени и одобрени от кредиторите им. В Гърция дори случая е фрапиращ. Двете партии антагонисти ПАСОК и Нова демокрация, непримиримите противници в момента са вкарани в общо коалиционно правителство – нещо нечувано и невиждано досега поне на тези географски ширини. Правителството е оглавено от финансов мениджър, който има функцията на валидиращ исканията на кредиторите – по-скоро приличащ на синдик, нежели премиер. Е не е ли прав Трамонти? Дори по-скоро отколкото е очаквал.

Освен приликите има обаче и разлики.  Докато в Италия ситуацията изглежда дава сигнали че може да бъде овладяна с бързи реакции, затягащи мерки и връщане на средната занаятчийска класа, тази с която Апенините са известни в цял свят, то Гръцкият синдром не изглежда точно така. Гърците изглежда по-изплашени от всякога. Почти няма ден без стачки, а обикновените хора не знаят бъдещето си, усещайки че се превръщат в статистически единици, а не онова единно и сплотено гражданско общество, което са били винаги. Докато преди няколко години народното недоволство караше политиците да се съобразяват с vox populi, то сега стачките са безрезултатни и представляват интерес единствено за медиите.

Започна да се заражда евроскептицизъм и обвинения в диктатура от страна на кредиторите, отнемане на суверенитет. Стигна се и до инцидента в Комотини. Баща на три деца, уволнен преди месеци простреля с пушка бившият си работодател и в продължение на половин денонощие държа заложници във фабрика. Лудост, която по никакъв начин не се свързваше с европейската идилия, а бяхме свикнали да я виждаме само като репортажи от далечни страни, сега е под носа ни.

От една седмица обаче Гърция изглежда спокойна. След налагане на драконовски мерки от страна на временното правителство на националното обединение и подписване на споразумението с партньорите изглежда че трапа е прескочен. Опрощаване на 107 милиарда евро плюс нов заем за още 130 милиарда евро ще влязат в икономиката на страната за да я измъкнат от финансовият колапс.

Според много международни наблюдатели обаче решението е само временно и ако Гърция не продължи със стриктното спазване на поетият курс, крахът ще се случи. Първият транш от новият заем ще е само 28 милиарда, а останалите ще дойдат евентуално след изборите през април. Кредиторите си запазват юздата в ръцете и искат сигурност че и новото правителство, което и да е то ще продължи политиката.

Опасенията идват от един лош пример през 2001 с Аржентина. Тогавашната криза беше наречена Синдром на тангото и след многократни опити да бъде спасена, южноамериканската държава все пак фалира, а МВФ вдигна ръце и се оттегли. Това даде повод на много икономисти да мислят че всъщност заемите не помагат, а загробват още повече държавите. ЕС се опитва да докаже в Гърция обратното. Другата прилика с Аржентина е огромният износ на капитали непосредствено преди и по време на кризите. Всеизвестен факт е че гръцки мултимилионери и магнати държат огромни авоари в банки в Швейцария и Лондон. Пари напълно достатъчни да решат проблемите на страната им. Оказва се обаче, че гърците не вярват на страната си и предпочитат тя да фалира, докато всеки индивидуално успее да спаси каквото има. Това е парадокс, ако се загледаме в иначе единните реакции на гражданското общество, единността на нацията и патриотизма. Или това е само за площадите? Дори обикновените гърци започнаха да теглят спестяванията си и най-бедните се задоволиха просто да преминат Промахон и да ги вложат в български банки. Ако този процес продължава, обаче в Гърция чудото няма да се случи.

Освен дълговата криза, Атина има един друг проблем, който остава на заден план, но е всъщност най-важният лакмус накъде върви страната. Това е растежът. Ако не се случи през тази и следващата година и той не бъде над 4 %, фалитът е неизбежен. Реалността е друга – през последното тримесечие на 2011 икономиката на страната се е свила със 7%! А пари до безкрайност няма да има. Парите от заема ще отидат за лихви и главници, а не в реалната икономика. Жестоките финансови реформи обаче не само че не стимулират развитието на пазара, а напротив – засилват все повече инфлацията. Изводът е че изнесените гръцки капитали трябва час по-скоро да се върнат в страна, за да може икономиката и да заработи реално. Друг шанс няма. Иначе истинската криза е въпрос на бъдеще.

Сещам се за една статия на Збигнев Бжежински през  далечната 1995 година, в която той казва че е дошъл краят на националната държава. През последните две години изглежда идва и краят на политическата такава. Гърция не е единственият пример за това. По-скоро началото. Просто вече нито една страна не може да се справи сама със себе си.

Лошото е че тук някъде започва да убягва идеята за демокрацията – народовластието сиреч. А Гърция именно е родината и. И ако точно тук, в Древната Елада се случват неща, които подлагат на съмнение досегашните ни светски възгледи, то това е знаменателно.

Какво ни съветва Трамонти? Да се върне влиянието на политическите идеологии върху обществено-финансовите взаимоотношения. Да се върнем към изконните ни семейно-християнски ценности, които все повече отиват на заден план и биват забравяни и пренебрегвани. Балансът между влиянието на политиката от една страна и финансите върху обществения живот е именно разковничето и точно там някъде се къса конецът.

 

6 коментара

  1. Много ми е интересно защо медиите пренебрегват чудото Исландия. Тя беше парвата даржава която фалира и пое по савсем друг път без МВФ и реши кризата си за 1 година. Защо медеите не го отразияват. Може би им е казано да не го. Защото това е решението на фалита за една даржава а кредитерите не го харесват ваобще защото загубите са на техен гръб. А медиите са слуги на кредиторите и не отразияват правилно ситуацията ако не е в полза на кредиторите

  2. Напротив. Пише се за Исландия и дори преди дни тръгна процесът срещу бившият премиер заради кризата. Разликите са особено големи. Все пак тази страна има население 300 000 души и дълговете и са микроскопични в сравнение с този случай.

  3. Не мисля че има разлики. Големината на дълга не саздава разлики. Какво е различното? Само пътя по които са поели двете държави за излизане на кризата. И какво означава това че когато е малка държава инвиститорите могат да понесат загуба а когато е голама не могат? Ако инвиститора е направил лоша инвестиция да си поема рисковете а не да прехвърля загубите си на данекопкатеца. Аз ако имам магазин и фалирам не мога да си прехвърля загубите на съседните магазини нали? Единствената разлика между Исландия и Гърция е да Исландия е по-малка което накара политиците да се влушат в народа избирателите а това не стана в Гърция. Нияма друга разлика.

  4. Здравейте Александър,

    Съвременните кризи се развиват заради наличие но конкретна държавна финансова грешка.

    Посочената държавна финансова непълноценност се допуска за първи път в света през 1716 г.
    Същата е означена с името на нейния инициатор като „Грешка на Джон Лоу”.

    Поради наличие на тази държавна финансова непълноценност се развиват диспропорции и (при достатъчно време) криза.

    При процес на фалит – съответните създадени диспропорции се унищожават и реално следва етап на „икономическо развитие“… и (при запазена причина за криза) до новия фалит.

    За да е възможно успешно спасение от криза е потребно ликвидиране на държавната грешка, която създава стопанска криза.

    Ползвано означение:

    „Грешка на Джон Лоу”: По инициатива на Джон Лоу за първи път в света през 1716 г. направена държавна финансова грешка – при употреба на „Незлатни пари”, приложение на наследен стар, от време със „Златни пари” НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари” начин на държавно финансово управление.
    Тази държавна финансова непълноценност ежедневно развива диспропорции и (при достатъчно време) криза.

    С уважение,
    Иван Митев

  5. Странно защо винаги гледаме историята само с едно око. Гърците са измислили не само демокрацията, а и тиранията. Доколкото ми е известно на гръцки “ тирания “ означава просто “ единовластие “ и те не влагат някакъв лош смисъл в думата. Още когато са измислили демокрацията те са открили, че това не е универсално лекарство за всички болести и всъщност демокрация и тирания при тях са се сменяли доста често. Даже е имало такъв лаф, че когато в Атина е демокрация, в Спарта е тирания и обратно. Между другото точно по същия начин постъпихме и ние, като си избрахме бат Бойко, защото съм сигурен, че дори най-яростните му привърженици няма да кажат, че той не е тиран. В такъв случай коя е по-добрата форма на управление? Според мен – нито едната. Даже комбинацията между двете или смяната на едното с другото не дава достатъчно трайни добри резултати. Може би когато осъзнаем, че държавата е остатък от миналото и че без нея нещата биха вървяли по-добре?! Но дори и тогава не е сигурно, че ще дойдат по-добри времена.

  6. Абе, цялата тази аналогия на съвременната,“представителна“ уж-демокрация с древногръцката “пряка“ демокрация, е много налудничава, но се представя като нещо реално. Всяко управление е продукт на своето време и условия, да не забравяме това. В древна Гърция свободните пълнолетни мъже са решавали всички обществени въпроси с гласуване; един вид – за всяко нещо е имало референдум – всеки месец, всяка седмица, всеки ден. И какво е гласувало мнозинството – това се приема. Имаш конкретен казус за решаване, който седи пред дадения полис – примерно – да се обяви ли война на еди кой си дург полис, или – какви да са митата, налагани за еди какво си..И това се решава от всички, които имат право да гласуват, а не от някакви техни “наместници“, които те дори не познават и
    чиито интереси един бог знае какви са. И за това са нарекли
    този тип обществена “полития“ с това име – “демокрация“ –
    “народно управление“, “народна власт“. Просто, точно и ясно.
    Какво му е общото със сегашната “демокрация“, в която
    веднъж на няколко години отиваш в една тъмна стаичка да
    зачеркнеш едно има на едно листче??? И после да се надяваш,
    че този, зачеркнатия, ще съблюдава за твоите интереси…Ако пък
    се разочароваш – на другото зачекване ще зачеркнеш друго име
    евентуално. И после да ти натякват, че живееш зле, защото винаги
    зачеркваш неправинлото име. Ама то условията – същите, системата – същата; изкушенията – същите, мотивацията – пак същата, нищо, че
    имената се менят и влизат нови. Всички живеем в материален
    свят, в който успехите се измерват финансово, сиренето, токът и бензинът за всеки са с пари.
    Идеята, че някой жив човек, който е назначен на обществена длъжност,
    за 600 лв. на месец, да кажеме, би работил всячески за интересите на
    тези, които му плащат тези 600 лв от своите данъци (тоест – избирателите), а не за своите собствени и за тези на хора, фирми, лобита и т.н., от които би имал изгода, която е стократно и хилядократно по-голяма, е протовиречаща на всякакъв здрав разум, както и на всякаква
    житейска и човешка логика…Но въпреки това мнозинството от хората вярват в нея и смятат, че всички злини идват от индивидуални грешки и алчност, а не от самата система.
    Ако на един атинянин от 5 в пр.н.е му се обясни основата на нашето обществено-политическо устройстно и му се каже, че това е демокрация – аз си мисля, че на би му станало доста чудно защо ние го наричаме по този начин, слад като, очевидно, приликите с древногръцката демокрация са само привидни. Кога се появява идеята за сегашната демокрация, разделението на властите, заедно с идеите за обществения договор и т.н.? Интересите на коя, набираща сили обществена класа, отразява? Ако си отговорим на тези два въпроса – много лесно можем да преценим кой реално управлява в такъв вид “демокрация“.
    А това, че в древна Гърция са се сменяли тирании с демокрации, в зависимост от обстоятелствата, е така. Но то и в неуседналите, т.нар. “варварски“ племена е имало племенни съвети, в които решенията са се взимали чрез гласуване, където се е налагало мнението на мнозинството. Защо не обявяваме гласно, че и това тяхното е много по отговарящо на термините “власт на народа“, и “самоуправление“, отколкото сегашната измислица?

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.