Обезлюдването на България и изтичането в чужбина на млади хора, се превръща в бедствие

Журналистът Божидар Чеков пред в. „Български новини”

Бойка Атанасова

БОЖИДАР ЧЕКОВ  е представител на едно поколение, което комунистическият режим трябваше да „превъзпита” или да ликвидира в случай на съпротива. Израснал е с чичо си, който е бивш командир на спортната рота на Цар Борис III – капитан Жорж Чеков. Журналистическата си кариера започва от вестник „Трудово дело”, където публикуват първите му статии. По-късно вестниците „Знаме”, „Земеделско знаме”, „Век 21” и „Земя”също отварят страниците си за негови материали. Писал е известно време във в.Стършел, след това в Континент, Стандарт, Капитал и др. От 2002 година е кореспондент на списание „ТЕМА”. За публикациите в българската преса през периода 1991 – 2009 година не е получил стотинка хонорар. Това е негово лично желание и решение. Петте издадени от него книги, са също изцяло на собствените му разноски. Освен публикуване на политически и икономически статии през последните години той развива и педагогическо-хуманитарна дейност. В началото на 2009 година, приключва задължителната си трудова дейност.  За 40 годинишен професионален и граждански опит  е  награден със златен медал за „Почетност и труд” на френската република.

Женен е за  френската журналистка Румяна Угърчинска.

БОЖИДАР ЧЕКОВ и френската журналистка Румяна Угърчинска
БОЖИДАР ЧЕКОВ и френската журналистка Румяна Угърчинска

Това което пожелава на българите от чужбина е да се връщат в България при всеки възможен случай,  да внедряват и там гражданското съзнание и чуството за равнопоставеност,  което им е помогнало да успеят по Света.

–          Г-н Чеков, при този драматичен резултат от изборите кой е победител според вас?

Победител в тези избори е истината относно НЕ демократичния и НЕ европейски храктер на българската избирателна система. На времето само в България се гласуваше с цветни бюлетини, а сега се гласува с еднометрови бюлетини, непознати и не употребявани никъде! В коя държава един глас зависи от цвета на химикалката? Тези дребни на пръв поглед подробности, създават условия  за манипулиране на резултата. Да не говорим за хилядите подписи от незнаен произход , както и за паричната бариера пред медиите.

Смятате ли, че създаването на програмно правителство е решение за България, тъй като  историята показва, че предишните опити за такъв кабинет не са свършвали добре, и кой е по-добрият вариант – създаване на каквото и да е правителство или касиране на изборите?

Програмно, експертно или служебно правителство са лепенки върху пробойната на потъващ кораб. Едно правителство може да работи спокойно само, ако се ползва с доверието на мнозинството на българските граждани.

Партиите на протеста се провалиха. Смятате ли, че не им достигна кураж и въображение, за да останат вън от Народното събрание, поне за този мандат и да бъдат уличен пост на гражданския контрол върху властта?

Протестите бяха резултат на недоволството от икономическата политика. За съжаление те бяха оглавени от младежи без политическа подкваса. Опиянени от камери и микрофони те предложиха куп момчешки фантасмагории, които отблъснаха хората. Ще се спра само на идеята за граждански контрол. Кой ще контролира кой, и въз основа на какво? Някакви „обществени съвети”, които щели да излъчат свои представители и те щели да контролират министрите?! Че министрите на кой ще се подчиняват, на контрольорите или на министър председателя? Всичко това е пълна измишльотина. Типично българска черта е търсенето на формулата на аспирина, която отдавна съществува. Никой, дори и светец  да е, не може да работи с контрольор над главата. Ако България разполага с достойни журналисти и Съдебна система, министърът който сбърка трябва да отговаря пред съда и обществото, а не пред  „Обществени съвети”. Ако България разполага с истинска опозиция, достойни журналисти и Съдебна система, всяка министерска грешка ще бъде санкционирана. Всичко друго са някакви „отечественофронтовски” инициативи, извън реалността на демокрацията.

От резултатите става ясно, че новия парламент и бъдещото правителство ще бъдат в постоянна опозиция. Смятате ли, че решението е коалиция между ГЕРБ, БСП И ДПС и това ще изведе ли България от кризата? За пример мога да посоча Гърция, където двете основни политически формации Нова демокрация и ПАСОК се коалираха в името на народа.

Настоящите партии са дискредитирани. Каквато и коалиция да направят, никой няма да повярва, че са го направили за спасяване на България. На първия по-труден икономически завой, каруцата ще се обърне.

Страната ни се разтресе от скандали, а ден преди изборите стана ясно, че правото на вот на българския гражданин на практика е отнето и изборите, вероятно и не за първи път, са манипулирани за сметка на политиците и олигарсите в сянка. И всичко това на гърба на обикновения данъкоплатец. Какво би трябвало да се случи и има ли рецепта за решаване на този глобален проблем?

Само един е пътят към възвръщане на доверието. Нов избирателен закон, който изключва пазарлъците за хиляди подписи, равни избирателни права за всички носители на български паспорти и безплатен достъп до държавните медии за кандидатите за народно доверие. Въвеждане на мажоритарен вот на личности с доказани реализации.

Като страна-член на Европейското семейство, макар и най-бедна, мислите ли, че Европа трябва да се намеси и помогне на България с експерти за излизане от тази триполюстна криза, която се развива с бясна скорост и кои са реалните причини страната ни да затъне в тази икономо-политическа и най-вече социална криза?

Европа носи отговорност към България. Тя спаси Гърция, може би сега е наш ред. Но не само с икономически директиви, а с налагане на демократични закони.

Хората се чустват предадени, манипулирани, с ампутирано достойнство. Мислите ли, че България е на ръба на Революция?

Българите са изключително разединени за революция. Отделни прояви на саморазправа са напълно възможни.

– Какво е вашето обяснение – как стана възможно партии като „Атака“ и лидери като Волен Сидеров да се радват на толкова голяма подкрепа?

Партия АТАКА и нейният председател са един вид отдушник във всички нажежени моменти.

– Г-н Чеков, вие живеете години в чужбина и имате преки наблюдения върху българската диаспора. Какъв е коментара ви за това, че почти навсякъде българите предпочетоха ГЕРБ. Смятате ли, че има манипулация на изборния вот в чужбина? Визирам факта, че част от тези 350 000 бюлетини задържани в Костинброд са били предназначени за чужбина.

Гласуването за ГЕРБ на българите от чужбина има различни обяснения. Първото е, че сегашните емигранти са икономически, не политически, каквито бяхме ние. Следователно те са огледало на българското общество, такова каквото е в България. Но има и нещо друго. В новата българска история „комунизма”, въпреки годините на „площадния антикомунизъм”,  остана бяла ненаписана страница. В съзнанието на мнозинството българи обаче, ненависта към „червените” е жива и болезнена. От създаването на СДС, като се мине през НДСВ, ДСБ и се стигне до ГЕРБ, една  и съща алтернатива се върти в пространството „Ако не гласуваме за ТЕЗИ, комунистите се връщат!”

Факт е, че за пръв път, на тези избори бяха създадени допълнителни секции в чужбина. Например в Гърция досега е имало между 2-3 секции само, а сега цели 10, а в Испания  24 секции. Какво накара политиците според вас да се обърнат и към българите в чужбина?

Гласуването на българите от чужбина е напълно обезмислено от системата. Колкото и секции да се отварят, те са само про-форма. Нещо като Фитнес зали, в сравнение с Олимпийските игри. Емигрантите не разполагат със собствени избирателни райони. Управляващите редовно обещават да се занимаят с този въпрс, но не го правят. Емигрантите пускат бюлетини за партии, които ЦИК разпределя по свое усмотрение. Обезлюдването на България и изтичането в чужбина на работоспособни  млади хора,  се превръща в бедствие. Поради това само нов избирателен  закон, гарантиращ  равни права и реална представителност може да покаже пътя за връщане.

И за финал, какви са прогнозите според вас за бъдещето на Родината ни?

Бъдещето е борба за спасението на България. Много от нашите сънародници са отвратени, отчаяни, изморени и обезверени. Не всички са така. За да има успех борбата, трябва дисциплина, познания и вяра. Отчаяните и обезверените не бива да разколебават тези, които още не са се отказали.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.