СВЕТИТЕ РАВНОАПОСТОЛИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА И НЕСТИНАРИТЕ

 На 21 май всяка година православните християни почитат паметта на Светите равноапостоли Св. Св. Константин и Елена – император Константин и неговата майка императрица Елена.

Константин е най-значимият император в историята на православната вяра. Той има огромна роля за каноническото й утвърждаване и налагане. Константин (274 – 337 г.) царувал в Рим и Византия – Цариград. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра. Заради огромния си принос към християнството е удостоен с титлата „Велики“. В източното християнство понякога е наричан „13-ият апостол“.

Не по-малки са и заслугите на майка му Елена. По неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота. Затова на 21 май се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите им.

Константин и Елена са едни от най-почитаните светци в Православната църква. Църквата ги нарича равноапостоли, което означава, че тя оценява изключително високо техния живот и подвиг, сравнявайки ги със Светите апостоли.

Свети Константин е роден към 270 г. и е живял по време на последното, най-жестоко и кърваво гонение срещу християните в Римската империя. Майка му Света Елена е била християнка и вероятно тя е възпитавала своя син в християнски дух. Първоначално, от 306 г., Константин управлява в северозападната част на Римската империя, която по това време е разделена между няколко владетели. От 324 г. е начело на цялата империя. Отгледан във времена на ожесточени гонения срещу християните, той е първият владетел, който с едикт през 313 г. слага край на преследването им в западната част на империята. С издадения от него знаменит Милански едикт императорът признава християнството за позволена религия. През 325 г. той свиква Първия вселенски събор против ереста на Арий. Към края на ІV век, вече при Теодосий Велики, то става официална религия в империята. Любопитно е, че именно Константин издава указ, с който обявява неделята за почивен ден в своята империя.

Управлението на Константин е повратна точка за развитието на християнската църква. Той е първият римски владетел, приел християнската вяра. Недолюбван по тази причина в Рим, през 324 г. Константин обявява решението си да превърне един град край Босфора – Византион, в Нов Рим. Избира го главно заради стратегическото му местоположение и предприема мащабна строителна кампания в него. На 11 май 330 г. официално го провъзгласява за новата столица на Римската империя. След смъртта му в 337 г. градът е преименуван на Константинопол и остава столица на Византийската империя повече от хилядолетие.

По време на своето управление император Константин подкрепя финансово църквата, строи храмове, дава привилегии и освобождава от определени данъци духовенството, назначава християни на високи постове.

Най-великото дело на майка му Св. Елена е поклонническото й пътешествие по стъпките на Спасителя из Светите земи, по време на което тя успява да намери светия Кръст Господен, който е бил заровен на Голгота. По местата, където е живял Христос, тя построява и няколко манастира. С тази й мисия е свързан и манастирът Ставровуни, между Ларнака и Лимасол, който според легендата е основан през 327 – 329 г. от света Елена. По време на обратния път от светите места към Константинопол един от корабите във флотилията й претърпял крушение край остров Кипър. Наложило се кръстът, който пренасял, да бъде свален на брега. По чудотворен начин той се озовал на върха на хълма, който днес се нарича Ставровуни (от Ставрос – кръст, и вуно – планина). Моряците не успели да го помръднат, докато Света Елена не оставила частица от него на това място и не построила параклис.

За българския народ и за всички християни житейската мисия на Светите равноапостоли Константин и Елена е от огромно значение, тъй като тя слага точка на кървавите гонения срещу християните в империята и отваря пътя на тази религия в Европа. Император Константин много харесвал и често посещавал древна Сердика. Построяването на най-старата църква в столицата “Св. София” едва ли е станало без неговото одобрение и подкрепа, твърдят историците.

Императорът починал в 337 г. в Никомидия и тялото му било поставен в златен ковчег в църквата „Св. апостоли“ в Цариград.

Денят на св. св. Константин и Елена е един от магическите празници в българския народен календар, в който честването на знаменитите личности на християнството е преплетено с древни езически обичаи, част от култа към Слънцето. Това е денят на игрите върху огън – нестинарството. Според легенда, Константин е красив момък, който единствен не се поколебал да влезе в огъня заради Бога и той го избрал за свой помощник на земята. Задачата му била да накара всеки, извършил грях, да играе върху огнена жарава.

На празника се пали голяма клада от дърва и когато огънят стихне, живите още въглени се разстилат в кръг. Под съпровода на ритуалния тъпан в жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени, с иконата на св. св. Константин и Елена. Вярва се, че иконата на светците ги запазва от огъня. В състоянието на транс нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

 Имен ден празнуват: Константин, Елена, Костадин, Костадинка

ЧЕСТИТО НА ИМЕНИЦИТЕ!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.