Гърция – а сега накъде?

Иван Петрински, журналист

Думата фалит е най-използваната, когато се говори за Гърция през последните месеци. Някакси  това понятие стана стана част от всяко изречение, в което става въпрос за южната съседка на България. И въпреки одобреният заем и канските усилия на и на правителство и на общество, Гърция продължава да бъде спрягана като гнилата дъска на Европа. Мястото където са потънали парите на банки, кредитори и обикновени европейци. До преди две седмици фалитът беше наричан неконтролируем, докато сега вече се говори за него в доста по-отдалечено бъдеще, вече координиран евентуално, но все така надвиснал като дамоклев меч. Четейки международните анализатори и коментари, в човек остава усещането за някаква обреченост и никой не смее да помисли дори в другата посока. Ами ако всъщност Гърция се е спасила? Яко все пак в следващите 2-4 години икономиката на страната реализира подем и се окаже че фалитът като понятие е бил използван само като плашило за останалите членове на евросемейството?

Опасенията и черногледството към Атина идват от няколко посоки.  Първото впечатление е че прогнозите за крах на исономиката произхождат изключително и само от медии и анализатори от Северна Европа или иначе казано от страните – донори. Опасенията на основните кредитори изсипали стотици милиарди донякъде могат да бъдат разбрани, но негативното говорене по темата е един малък парадокс. Парадокс е защото именно тези, които са дали основният дял от спасителният заем би трябвало да вярват малко повече в инвестицията си. Иначе от какъв зор я правят? Ако разчистим доброжелателността към закъсалата Гърция обаче, ще видим че този страх е породен единствено от опасението за собственото благополучие. Фияското на гръцката икономика би повлекло крак и същото може да се случи из цяла Европа. Никой не е гарантиран от такъв развой, а индикациите ч(е има и други болни са повече от очевидни.

Назидателното говорене и размахване на пръст има и превантивен характер. Защото само преди дни от към Португалия, друга членкка на ЕС с окаяни финанси се заговори за „гръцки прецедент”. За първи път в съвременната ни история се опрощават гигантски задължения, а дори се наливат и още.

Другото опасение идво от предстоящите парламентарни избори в Атина след Великден. Преди месец проучванията говореха за безапелационна победа на десните Нова Демокрация. Настроенията в гръцкото общество бяха обясними, заради едва ли не пряката връзка между кризата и управлението на левицата в страната. Напоследък обаче това не изглежда много сигурно. Крайната левица засилва все повече позициите си и към края на април в парламента на Синтагма комунистите и радикалите може да се окажат мнозинство, а това хич не изглежда розово в очите на запазноевропейските донори. Опасенията че политиката на Гърция по отношение на икинимическите рестрикции може да се обърне на 180 градуса стават все по-осезаеми. Досегашните партньори в лицето на Нова демокрация и ПАСОК може да загубят мача и да се превърнат във второстепенни играчи, неспособни да гарантират постигнатите досега стъпки и договорености. Това тепърва стои на дневен ред.

Обнадеждаваща на този фон е обяче позицията на Германия. Икономическият лидер на континента стои твърдо зад запзаването на Гърция като член на еврозоната и част от общата валута .  Нещо повече. Все повече се говори че има възможност за още заеми за в бъдеще време, ако се окаже че последният е недостатъчен. Фолфганг Шойбле дори спомена с половин уста че може би ще се наложи отпускането на още 50 милиарда допълнителна помощ с надеждата че още след година-две Гърция ще има така чакания положителен икономически растеж, достатъчен за да се справя сама с харчовете си и плащанията по външният дълг.

И все пак, нека изчакаме края на април. Както е известно, на фронта всяка заповед е предпоследна.

One comment

  1. Сегашната стопанска криза се развива, поради наличие на конкретна причина.

    До 24 часа след отстраняване на причината – кризата успешно ще е неутрализирана.

    Ако Гърция бе премахнала причината за стопанска криза – сега тази държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.