Журналистическото кръвосмешение в Гърция

Истината в повечето гръцки журналистически публикации е не повече, отколкото в Омировата „Илиада”, твърдят американски дипломати и описват проблема с „двете хранилки” за обслужващи журналисти.

В Гърция има най-малко 8000 журналисти, които работят не само за медиите, но и за различни фирми. Досега опитите за прекъсване на тази порочна практика се провалят. Поради тази причина в Гърция има спортни репортери, които същевременно правят платен пи-ар на футболни клубове.

Има и политически наблюдатели, които срещу тлъсти хонорари „консултират“ пресцентровете на определени министерства. Някои дори са на постоянен щат към тях.

Години наред от правителствения бюджет на Гърция са заделяни тлъсти заплати за „обслужващите“ журналисти. САЩ също отдавна знаят за слабостите на гръцкото медийно пространство. В депеша на американското посолство в Атина, публикувана в края на август от Уикилийкс, се казва, че в повечето гръцки публикации истината и поезията са смесени в същото критично съотношение, както в Омировата „Илиада“.

В 11-милионна Гърция има 160 вестници, 180 телевизии, 800 радиостанции и около 3500 списания. Почти няма медия, която да работи на печалба. Малка група индустриалци са собственици на медиите и по този начин упражнява политическо влияние над обществото. Между политика, икономика и медии има тясна обвързаност и зависимост.

„Никой не се интересува от истината“

„Връзките са много по-сложни и кръвосмесителни от тези на боговете, полубоговете и хората в гръцката митология“, пишат още американските дипломати в депешата, цитирана от Уикилийкс.

Американците не пестят и критики по адрес на гръцките журналисти, описвайки ги като „многобройна група от нископлатени хора, които работят на няколко места, за да успяват да си плащат сметките“.

Освен това гръцките журналисти приемат охотно подаръци и пари. По време на олимпийските игри много журналисти са били съответно „възнаградени“ за положителните рецензии, публикувани от тях. Не са малко и наблюдателите, които смятат, че журналистите имат пряк принос за възникването на сегашната криза в страната, защото не са били достатъчно критични.

Повечето журналисти се оправдават с аргумента, че не казвали цялата истина, защото хората „не искали да я чуят“. Медийните босове също не са заинтересовани да прекратят порочните практики. „Явно независимата журналистика е нежелан гост“, казва Димитрис Тримис.

Обяснимо е, че онези, които се осмелят да хвърлят поглед към тайните зависимости между политика и медии, си навличат „гнева на боговете“.

Такава събда сполетя например разследващата журналистка Аристеа Богацу, която неотдавна разкри, че много спортни репортери „консултират“ държавната лотария срещу тлъст хонорар. Сега я очаква дисциплинарно наказание.

По ДПА / Дойче веле / СБЖ

One comment

  1. abe gyrcite sa si ebali maikata………… ujas e tuk…… vsichko bili izmislili te……nqma neshto po sveta koeto da ne sa GO IZMISLILI TE……… ….. a te samiTE SA TKIVA GOLEMI SMESHNICI

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.