Факт първият превод на История славянобългарска на гръцки

Благородна Филевска

  • Предмет на спорове и дискусии не само сред научните среди в България и Гърция, но и сред политическите кръгове и широката общественост в двете съседни страни, от своето написване до най-ново време Паисиевата „История славянобългарска“ няма „гръцко“ издание. „Паисий не е добре, цялостно познат за гърците“, твърди Ваица Мойсиду-Хани – авторка на първия превод на „Историята“ на гръцки език, публикуван в самостоятелно издание през пролетта на 2003 г.

Изданието е дело на солунското издателство „Братя Кириакидис“ и има за цел да запознае гръцките читатели с живота и делото на Паисий Хилендарски. „С този труд искам да оборя твърдението, че Хилендарският монах е гръкофоб, което се подкрепя от много учени, българи и гърци. Личното ми мнение е, че идеите на Паисий, изразени в неговата „История“, остават прогресивни и в днешно време“, споделя авторката Ваица Мойсиду-Хани.
Предговорът към книгата е на проф. Атанасиос А. Ангелопулос, преподавател в Солунския университет. Уводът, посветен изключително на живота и делото на Паисий Хилендарски, е също дело на В. Мойсиду-Хани, като нейни са и коментарите и пояснителните бележки към превода. Изданието съдържа и списък на използваната и консултираната библиография, по-голямата част от която отразява съществуваща българска научна литература върху живота и делото на Паисий. Важна част от книгата са и хронологическите списъци на византийските императори и средновековните български царе и сръбски крале. Приложени са също и исторически карти, различни снимки и репродукции на известни средновековни миниатюри с теми от българската средновековна история, както и на първия препис на „Историята“ от Софроний Врачански. Изданието е снабдено и с общ показалец на имена на личности и топоними, споменати в текста. Ваица Мойсиду-Хани – авторка на първия превод на гръцки език на \’История славянобългарска“: „Българи и гърци няма какво да делят!“

Дъщеря на гръцки политически емигранти в България, Ваица Мойсиду-Хани израства в Пазарджик и завършва там начално и средно образование. Следва българска филология в Пловдивския университет, а след репатрирането на семейството й в Гърция през 1975 г. следва и завършва гръцка филология в Солунския университет.
От 1988 до 1990 г. преподава български език в Института за изследване на историята на Балканите (ИМХА) в Солун.
През 1997 г. защитава в Солунския университет магистратура на тема: „Паисий Хилендарски и неговата история“. От 1988 г. работи като учителка по гръцка история и литература в Солун и участва в различни семинари във връзка с преподавателската работа. От 2002 г. участва в редовните годишни семинари на Общогръцкото историческо дружество в Солун с теми върху историята на гръцко-българските отношения. Занимава се с превеждане на българска литература. Подготвя във Философски факултет на Солунския университет, специалност История на Балканските народи, докторска дисертация върху гръцко-българските отношения в средата на 19 в. Семейна е и има две дъщери.

– Г-жо Мойсиду, вече повече от 15 години се занимавате с делото на Паисий Хилендарски, успяхте да осъществите и първия превод на неговата „История славянобългарска“ на гръцки език, разговаряме на български език… Откъде този интерес към българския език и история?

– Занимавам се с български език, защото го обичам. Дете съм на гръцки политически емигранти – израснала съм и съм живяла в България много години. В Гърция дойдохме, когато вече бях 20-годишна.
В България следвах българска филология в Пловдивския университет, а в Гърция завърших гръцка филология в Солунския университет.
Занимавам се професионално с български език и българска история, защото искам да допринеса за взаимното опознаване между българи и гърци, защото обичам и двата народа и искам те да живеят в мир и обич.
Интересът ми към Паисий бе предизвикан и от обстоятелството, че неговата личност и дело не са добре, цялостно познати в Гърция. За мене преводът на „История славянобългарска“ е особено нужен за гърците, за да могат да прочетат на собствения си език какво всъщност е написал за тях Паисий Хилендарски в 1672 г. Защото в някои гръцки, а и български научни среди е разпространено мнението, че той е антигръцки настроен, което според мене не е вярно. Паисий не е настроен срещу гърците; настроен е срещу фанариотите, настроен е срещу властта, а не срещу гръцкия народ. Моето мнение е, че идеите на Паисий, изразени в неговата „История“, остават прогресивни и в днешно време.

Бихте ли разказала нещо повече за това „гръцко“ издание на „История славянобългарска“…

– Може би ще е интересно да спомена, че съм преписала ръкописа на превода 7 пъти – на ръка! Дори моите приятели тогава ме наричаха Паисиева! Започнах работата по превода през 1986-87 г. и го завърших 2 години след това. Тогава нямахме компютри и не можехме да пишем лесно както сега…

– Според информацията, която имате за продадените досега екземпляри, смятате ли, че съществува интерес към изданието?

– Книгата бе представена и се посрещна с голям интерес в Солунския университет на 31 май 2003 г. на семинара на Общогръцкото историческо дружество. Въпреки че изданието има малък тираж, продажбите до момента демонстрират определен интерес и от по-широка читателска аудитория. Което означава, че темата вълнува поне със сигурност научните среди…
Да! Научните среди се интересуват от тази тема. За Паисий също се и пише, но почти никой не знае какво точно е писал Паисий…

– А Ваши съседи, колеги, познати питат ли Ви за България, проявяват ли интерес към нейната история, култура?

– В началото, в първите години много гърци отиваха в България. Но повечето отиваха, за да търгуват… Не се интересуваха от историята й, от културата й… Повечето гърци не познават културата на България…

– Предполагам, че това също е творческо предизвикателство за Вас…

– Аз дължа на България много, защото съм пораснала там, там съм живяла, там съм учила… Затова ние, които сме живели в България, трябва да дадем нещо на тази страна!

– Кога тръгнахте от България?

– През 1975 г. Ние бяхме от първите семейства, които се върнаха в Гърция.

– Какви чувства донесохте със себе си за България?

– В България прекарах най-хубавите си години, детските години. Живяхме в Пазарджик…
Така че за мене България е като втора… или първа родина! Затова искам гърците да опознаят по-добре своите съседи, за да могат да живеят с тях в мир и за да ги обикнат!

– Отивате ли в България сега?

– Да, разбира се. Моите дъщери искат всяка година обезателно да посещаваме България. Дори те знаят малко български!

– А поддържате ли приятелски отношения с хора, които някога са Ви били близки там?

– Разбира се! С много хора… Ние нямахме роднини в България, но там ги намерихме!

– Освен на себе си – за собствената си упоритост и търпение, на кого още сте благодарна за това „гръцко“ издание на „История славянобългарска“?

– Най-вече на моя съпруг. Ако не беше той, тази книга нямаше да излезе. Защото можеш да си пишеш каквото си искаш и колкото си искаш, но някой трябва да те подкрепи, да се заинтересува, да помогне от техническа гледна точка… Затова съм посветила книгата на моя съпруг и на моите дъщери.
Благодарна съм също и на издателя г-н Кириакидис, който се интересува от малко проучвани теми и се съгласи да издаде и моята книга.

– А над какво работите в момента?

– В момента работя по моята докторска дисертация, която подготвям в Солунския университет. Нейната тема отново е свързана с българската история и по-конкретно – с българо-гръцките отношения в средата на 19 в. Надявам се, че проучванията ми ще имат за резултат някои нови сведения и факти, потвърждаващи връзката между гръцкото и българското Възраждане.

– Желая Ви успех!

– Благодаря! И позволете ми в заключение да повторя: Българи и гърци няма какво да делят! Те могат да живеят и да контактуват в мир и обич!

 


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.