Димитър Ламбовски: Да предвиждаш неизбежното е проява на култура, а не суеверие

Едно интервю на Иван Петрински с Димитър Ламбовски – член на управителния съвет на „Бояна парк“- първия частен гробищен парк.

–           Бихте ли представили себе си и вашия проект?

–          Първият частен гробищен парк  „Св.  Архангел Михаил” стартира преди около четири години. Започнахме да закупуваме частна земя в района на Бояна – София, срещу правителствената резиденция. Това беше доста тежък и мъчителен процес. Трябваше да се укропни един доста голям терен, а това беше свързано с доста тежки процедури и преговори. Идеята се зароди от факта че проблема с намирането на места в гробищата в района на Град София е доста тежък, като това се превърна в един от най-големите проблеми на града, който се разрастна неимоверно много през последните 15 години и вече наближава 2 милиона население. Смъртността както и в повечето европейски страни е около процент и това ще рече че само в София умират между 16 и 18 хиляди човека на година.

–          Това е важно уточнение, като имаме предвид че нашите читатели са хора живеещи в чужбина и не всички са в течение на тези проблеми.

Това не е новина, защото същия проблем съществува в почти всички европейски столици. Трябва да подчертаем че има градове където много дълго време се чака и е изключително трудно да се получи гробно място. Можем да дадем за пример една Виена, от където се върнахме преди броени дни. Там за ваша информация едно гробно място струва около 40 000 евро, но това не значи че като платите го получавате веднага, защото процедурата е доста продължителна. Това разбира се, го споменавам като допълнителна информация. Да се върнем на София обаче, предвид проблемите на града и невъзможността на общината да финансира едни такива големи проекти поради факта че има по-належащи нужди свързани с инфраструктурата, образованието и т.н. ние решихме да направим нещо, което  да подпомогне града в тази област,а също така  да остане много време след нас. От този ни проект разбира се биха могли да се възползват и всички наши над един милион сънародници, живеещи в чужбина.

–          Говори се по последни данни за над един милион и 600 хиляди българи живеещи зад граница…

–          Да, точно така и една голяма част от тези хора са православни християни. Ние разбира се по никакъв начин не искаме да омаловажим другите вероизповедания, просто нашият парк е православен.

–          В един наш предварителен разговор споменахте че една от идеите е да предоставяте безвъзмездно парцели за наши видни сънародници, живеещи изван страната. Бихте ли ни казали повече за това?

–          Да. Искаме да предоставим възможност на наши видни интелектуалци и творци да бъдат погребани достойно със съответните паметници и мемориални елементи, които да подчертаят тяхната дейност през живота им.  Разбира се нашата дейност е и бизнес, но ние искаме да балансираме нещата и една част от печалбата, която бихме получили от тази дейност да бъде инвестирана в голям православен храм, друга част в околната инфраструктура на гробищния парк и съответно да насочим една част към дарения, предназначени за наши видни сънародници, които нямат възможности, но са заслужили в една или друга област и са признати от нашето общество или в съответните страни ако не живеят тук в България. Имаме за съжаление примери. Един много известен наш поет, с художници. И е срамно като нация че нямаме адекватна политика в тази област. Надявяме се това да се промени, но докато това се случи ние сме готови да дарим и сме изпратили официално писмо до министър Вежди Рашидов с нашата воля да направим дарение на гробни места на Министерство на културата точно за тези цели.

–          А кой и по какъв критерий ще определя кой е достоен?

–          Значи ние нямаме в момента готовност да отговорим на този въпрос. От една страна предоставяме на въпросното министерство тази възможност, от друга ние за това се и обърнахме към медиите за дебат по въпроса. Ние не можем сами да определяме критериите, но пък имаме волята. Би ни се искало да създадем един гробищен парк, какъвто е да речем Пер ла Шез в Париж или както в много други градове, където има такива гробищни паркове, които освен всичко друго са и архитектурни забележителности и мемориали и предизвикват интерес  дори и за туристите. Говорим за парк с едно много хубаво озеленяване, с водни огледала, фонтани, шадравани, гробници в различен стил. Това не може да стане без да се обърнем и към обществото, защото всеки първосигнално реагира така- Това е много добър бизнес! Да, това е бизнес, както и всичко е бизнес. Но това е едната страна на въпроса, а другата е какво правим и как го правим. Защото вие виждате православният храм как е изграден и ви става ясно че ако ставаше въпрос само за бизнес, щяхме да направим един параклис.

     – Хубаво е тук да споменете за размерите на храма…

–          Това е един от най-големите православни храмове строени в България след Втората световна война. Височината на камбанарията е 18 метра. Успяхме да го построим за 10 месеца от първа копка до този му вид в момента със стенописи, иконостас.. И със сигурност е най-големият изграден изцяло от лични средства. Това начинание е финансирано изцяло от нашето дружество „Бояна Парк София” АД и съответно е дарено на Софийска митрополия.

    – Kажете няколко думи и за самият гробищен парк.

–          Самият парк има 3500 гробни места и около 4 000 урнови ниши за тленни останки на кремирани покойници. Имаме и фамилни гробници, които за сега са 13 и са продадени веднага щом ги обявихме и планираме да изградим още 50 до 60 фамилни гробници.

     –  Ще трябва да споменем и цената на това, което предлагате.

–          Цената варира в широки граници. Гробните места започват от 2 500 евро в най-ниския сегмент, средния е 4 000 и 7 000 евро е високия, като всъщност това е масовото, което предлагаме. Това не включва разбира се само тези 4-5 квадрата на самото гробно място, а всичко, което е изградено. Защото този парк има изградена дренажна система,поливна система, канализация, водопровод, газопровод, трафопост, административни сгради, ритуална зала,видеонаблюдение,охрана,сметоизвозване. Така че тези средства, получени от продажбата на гробни места инвестираме в храма, в инфраструктурата и някои социални дейности като  баланс. Тоест ние смятаме че при една много умерена печалба ние правим едно социално мероприятие ако щете.

– Да,на фона на приказките за съществуване на гробищна мафия у нас, вие правите едно легално и регламентирано мероприятие и доколкото чувам на приемлива цена, а нивото на услугата ви е очевадно по-високо….

–          Това за съжаление могат да го оценят само нашите сънародници живеещи в чужбина и са наясно какво струва тази услуга.

–  Именно, натам ми е насочен въпроса предвид че ние сме издание за българите в чужбина. За нашите читатели ще е интересно до научат каква е процедурата и как могат да се възползват от нея?

–          Всъщност ние имаме договори с някои от големите животозастрахователни дружества, които с радост приеха да партнираме. Една от компаниите дори веднага закупи 200 гробни места за свои клиенти с животозастрахователни полици. Идеята е да не изпадат близките на починалите в затруднение да плащат сериозни суми изненадващо и в брой. Тук говорим за едно предвиждане че това събитие рано или късно с всеки един от нас ще се случи с абсолютна сигурност. Това е една малка допълнителна вноска годишно, която се плаща към застрахователните компании. Това е практика в много европейски държави. Така че бихме могли да препоръчаме на нашите сънародници да се огледат какво предлагат техните локални застрахователи и наши партньори в страните в които живеят. Другата страна е че ние сме в партньорски отношения със застрахователи в повечето европейски страни и  сме в състояние да извършим репатрация на тленните останки на покойника на цени, които са много по-ниски от съответните които предлагат местните компании. Накрая ако направим една равносметка ще видим че всъщност общата цена на всичики услуги от репатрацията, гробното място и самото погребение ще излязат около 30—35% от стойността на същото в страните на Централна Европа. Така че от тази гледна точка интереса е двупосочен. От друга страна искаме да повишим културата на хората в тази посока, да неглежираме суеверията и да утвърдим православието, защото като за много хора това са само думи, за мен специално това е елемент от културата. Да елиминираме тази деградация на ценности през последните 20 години. Отношението към паметта на нашите родители е много важно!

     – Какво трябва да направят все пак нашите сънародници в Гърция конкретно за да се възползват от вашите услуги. Знаете че там е една от най-големите български диаспори.

–          Да известно ми е. Може би най-добре да потърсят информация на нашия уеб сайт, където  има  информация, а има също така е-мейл адрес и телефони за денонощен контакт. Ясно е че  част от нашите сънародници са отишли там по икономически причини и въэнаграждението им не е високо. Така че ние целим при всички случаи да извършим по един изряден начин репатрирането на покойника, поемайки всякаква документация и в Гърция, където също има една доста силна бюрокрация. Ние предлагаме тези услуги и на тези, които са решили да използват и друг гробищен парк, не само нашият и можем да извършим това за всички градове в България.

         – Има ли амбиция да направите подобни паркове и в други градове на страната, като стана въпрос?

–          Това е тежък бизнес свързан с много големи инвестиции. Идеята ни е по-скоро да покажем как би трябвало да се прави гробищен парк. Искаме да покажем и да сложим летвата на някакво ниво и че България е една цивилизована европейска страна или поне се стреми към това, а също и да преодолеем суеверията свързани с това.

       –  Любопитен е момента със загнездените у нас суеверия свързани със смъртта…

–          Ние успяваме да го преодоляваме. Имаме живи хора и при това млади, които идват и си купуват гробни места. Това означава че има наши сънародници които предвиждат неизбежното и забележете, според мен най-важното, хора, които осъзнават че светът не свършва с тяхната смърт. Това че има такива хора мене ме кара да бъда оптимист. След като почине всеки един от нас, живота продължава. И се радвам че покрай всички други бизнеси с които се занимавам се захванах и с този, защото той ми даде възможност да надникна в мирогледа на българина.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.